Когато вселената плаче,
аз леко потръпвам до тебе,
щурците припяват в здрача,
сърцето ти с шепи загребвам;
когато мечтите се срещат
и нежно присядат на прага,
а белият пламък на свещите
светулки в косите им слага;
когато съзнанието вижда,
душата ми музика чува,
не мразя и не завиждам-
тогава всичко си струва...
Тогава знам, че живея,
че краят е много далече
и двама в мига ще изтлеем-
две малки капчици вечност!