Там, под фенера на старото гробище
те видях- преди четири дена.
Черните гарги в купчините ровещи,
прьстта- откровенно студена.
"Трьгвам си"-каза ми,кратко и ясно.
Обьрна се и си отиде.
Хиена...в мене...виеше бясно,
а казах тихо: "Вьрви,де."
След това вече нищо не помня.
Минаха четири дена.
Май се смалявам...отвьтре се роня,
изглеждам някак скьсена.
А вьн още е светло,даже е лято-
светьт не се срина...
Децата се смеят,дори духа вятьр
и петият ден мина...
