Когато двама се разделят...

[Афродита]

А не помисли ли , че може би аз само теб желая,
че тя за мен е минало - а ти мечта ...
че това , което с теб за малко време изживяхме ...
в нежния и' плен за година - сърцето какво любов е неразбра...

[FALLEN]

Нея я имаше преди мен
има я и след мен,и ще я има в душата ти.
Не искам да съм товар за твоето време.
Ти искаш нейното сърце да притежаваш,
аз искам твоето,но двама сте срещу един.
Неспособна съм да се боря срещу любовта,
когато в нейните и в твоите очи е споделена...
Аз те обичам повече от всичко,
но ти ми каза сбогом...
Дано тя да ти даде онова,което аз не успях,
но знай,че аз щастлива с тебе бях....

[Афродита]

Сбогом тогава ... щастие за мен голямо ...
Сбогом ... моя невъзможна любов ...
Сбогом ... тръгвам ей сегичка само ...
да те погледна за миг един последно ...
теб - акропола на моята любов ...

[FALLEN]

Сбогом и нека щастие да те споходи,
раздвай се на живота на воля.
Знай,че душата ми до твоята ще броди,
и аз винаги ще си остана твоя...
На добър час...

[Афродита]

Тръгвам , а стъпките са тежки ... 
щом от тебе  се отдалечавам ...
с всяка крачка по нататък ...
сърцето и душата си  предавам ...

Искам отново аз да те прегърна ...
но видя ли те не ще имам сили ...
нататък аз да продължа ...
вървя напред , а в кръвта ми ...
вече ледено студена ...
клетвата ми за живот ...
предава се в ръцете на смъртта ...

[FALLEN]

И двамата грешихме,
говорехме много,но нищо не си казахме...
щастето наше убихме
и че сме като деца доказахме....
Вървим по път от болка и сълзи,
не искаме,но избор няма.
Влажни,пресушени са нашите очи,
и не минава старата рана...
Търсехме щастие,без да сме знаели
че сме го имали пред нас...
Но нека ни е за урок,
но запомни... повече от обич ти давам аз...

[Афродита]

Зная ... на мен ти до край посвети ми всичко ...
Любовта , душата и себе си дори ...
А аз глупакът ... като детенце малко ...
сърцето ти на парченца счупих ...
не се замислих даже , че когато тръгна
и в двамата жестоко ще боли ...

[FALLEN]

Поне осъзнахме къде сгрешихме,
и занапред ще знаем как да не правим.
Но вратите към сърцата си строшихме
и може би някой ден ще се забравим...
Но по пътя нова светлина ни грее,
на следващия ъгъл те чака новата любов.
Нека в сърцето ти топлината да живее,
а ти с усмивка да посрещаш живота суров...
А болката ще пари...
Там..скрита дълбоко в нашите сърца...

[Афродита]

Ще ни подсеща , че любовта е вечна ...
ще шепне нежно - тогава бяхме само деца ...

И пак наново ще се мамим ,
че истински обичаме някой сега ,
но само в душите си с тъга носталгична ще се ровим ...
зов безпощаден от кинжал леден ще се врязва ...
ожесточено всеки път  в плътта ...

[DuRa-BuRa]

 

[FALLEN]

В болезнена закана се проклехме
и онищожихме човешкото у нас.
Истината да си кажем не посмяхме,
а сега съм длъжна да те обичам тайно аз...

Как една грешка провали една истинска любов,
а завистта тежи и не ни дава да продължим напред.
Трябва да се примирим и то в най-кратък срок,
сега ние трябва да понасем глупостта си и да сме безжизнени като лед...

[slunce]

невероятни сте браво и на двечките

А когато двама се разделят винаги боли , каквото и да си говорим

[EvIcHkA]

 

[FALLEN]

Душички ..
Мерси,че сте при мен!

[Афродита]

Но ледът топи се , макар и бавно ...
когато слънцето спре над него жарките лъчи ,
а в душите ни искрица светла ...
нивга няма да огрява даже тайно ...
любовната раздяла ще потули ...
всичко свято в нашите очи ...