Все те чакам.
Превърнах дните си в очакване.
А ти идваш понякога,
когато здрач покрие всичко.
И тишината влезе с тихи стъпки в стаята...
Само тогава!-сигурно защото
и ти като мене се плашиш от думите.
.....Сядаш и дълго мълчим.
Защото имаме твърде много да си кажем.
Тишината е нашето откровение.
После ставаш и си тръгваш
без да кажеш нищо.
И оставам отново сама.
Да те чакам без да знам дали си идвал.
