Истината

[elanmorin]

И все пак няма ли да се чувствате силни, ако успявате да срещате истината и да държите на истината!

Според мен това е голям POWER! :)

[EvIcHkA]

И все пак няма ли да се чувствате силни, ако успявате да срещате истината и да държите на истината!

Според мен това е голям POWER! :)

Точно така си е   :)

[repi-s-lychec]

И защо ти е тая пуста истина. Ето ви няколко примера за истина. Майка ти ти казва - мило, обичам те, но ти си ми най-голямото разочарование в живота, не успя да изпълниш и 1% от амбициите ми, пълен некадърник си. И след като майчето си е изляло душата ти се ще да е спряла до "обичам те". Гаджето ти ти казва - душице, държа на теб, но знаеш ли, спах с Пепа от осмия етаж и тя за разлика от теб не е фригидна. И на теб ти се ще да е стигнал само до "държа на теб". Прекарваш 2 часа в избор на перфектния тоалет и грим и приятелката ти казва - мила, имаш вкус, но в момента приличаш на коледна елхичка, ужасно е. И на теб ти се ще всичко да е свършило до "имаш вкус". Това е един от аспектите на истината. Но това е и субективно отношение - ако майка ти не е доволна от постигнатото от теб, баща ти може да се гордее, че поне си останал себе си и не си се поддал на манипулациите на майка си. Не знам къде беше написано, че няма лъжа и истина, а само гледна точка. Сигурно важи. Щото при толкова лица на истината никога не е изключено очевидната лъжа да е част от истината и обратното.

[Feanor]

Ще бягаме от реалността ли? Всъщност ОК, то това си е въпрос на личен избор. Аз обаче предпочитам да знам как стоят нещата. Защото тогава мога да се опитам да ги променя.

[ludnegar]

ами кажи ми феанор тогава ти можеш ли да си сигурен коя реалност е субективна и коя обективна... ?

[EvIcHkA]

И защо ти е тая пуста истина. Ето ви няколко примера за истина. Майка ти ти казва - мило, обичам те, но ти си ми най-голямото разочарование в живота, не успя да изпълниш и 1% от амбициите ми, пълен некадърник си. И след като майчето си е изляло душата ти се ще да е спряла до "обичам те". Гаджето ти ти казва - душице, държа на теб, но знаеш ли, спах с Пепа от осмия етаж и тя за разлика от теб не е фригидна. И на теб ти се ще да е стигнал само до "държа на теб". Прекарваш 2 часа в избор на перфектния тоалет и грим и приятелката ти казва - мила, имаш вкус, но в момента приличаш на коледна елхичка, ужасно е. И на теб ти се ще всичко да е свършило до "имаш вкус". Това е един от аспектите на истината. Но това е и субективно отношение - ако майка ти не е доволна от постигнатото от теб, баща ти може да се гордее, че поне си останал себе си и не си се поддал на манипулациите на майка си. Не знам къде беше написано, че няма лъжа и истина, а само гледна точка. Сигурно важи. Щото при толкова лица на истината никога не е изключено очевидната лъжа да е част от истината и обратното.

Да, не е изключено...
Но понякога истината си е просто ИСТИНА... Например, едно дете цели 15 години живее с хора, които не са истинските му родители. Осиновено е, но през цялото това време никой не му е казал. Пак ли би казала защо му е тази "пуста истина" ? Е, сигурно ще му е по-лесно да продължи да си живее в заблуда, но "лесно" не винаги значи "добре". Поне за мен.
А и нищо не остава скрито завинаги. Рано или късно това, което трябва да се знае, излиза наяве и застава пред нас, забива поглед право в двете ни очи и ни цапва по челото.

[repi-s-lychec]

Пиле, ако 15 години са го хранили, обличали, възпитавали и обичали като свое, каква е разликато то от къде се е пръкнало? Познавам хора, които отглеждат осиновено дете. Знаеш ли какво казва майката - "Ако го бях родила аз, нямаше да е толкова добро". Важното е да има обич. Понякога истината идва в повече.

[EvIcHkA]

Да, права си. Но според мен трябва да се знае истината, за да бъдат истински те - разбирателството и обичта. Знаейки, че е било изоставено от други, то ще оцени повече всичко, което правят тези хора за него. Но това си е мое мнение  :)

[sadness_MASTER]

Да, права си. Но според мен трябва да се знае истината, за да бъдат истински те - разбирателството и обичта. Знаейки, че е било изоставено от други, то ще оцени повече всичко, което правят тези хора за него. Но това си е мое мнение  :)

Да,ама пък има и вариант научавайки да се озлоби или при всяка забележка от тяхна страна протсто да казва-Ти не си ми майка (баща), не можеш да ми кажеш....
Ако не се озлоби,може да се затвори в себе си да изпадне в шок,депресия и т.н.и т.н.
Така че...
Истината не винаги е нужна.Да не споменавам и ползата от такл анаречената "благородна лъжа". Да не говорим за правилата на философите помагащи на нуждаещите се да излязат от една примерна депресия.Неща от сорта-Колко ми е хубаво,аз съм най...аз съм умен(уман) и тем подобни
Хубаво е разбира се да има някакви граници в самозаблудата да го наречем,да не се съвсем самозаблуждава все пак съвсем човек,но и не е нужно винаги и постоянно да живееш с една тежка или жестока истина.
  А дали истината е една или е с много лица,ми..според мен си е една истината,но пък и зависеща от гледната точка.За еди си коя гледна точка е тази и тя е една за другата гледна точка тя е еди си коя,но пак си е една.

[EvIcHkA]

Е, аз съм си на мнение, че истината винаги е нужна. Поне за мен е така. Знам, че не винаги е лесна за приемане, но за мен е важно да устоя и да се справям. Ако трябва да живея добре като живея в заблуда, то не бих могла да кажа, че изобщо живея.
"Благородна лъжа" ? :) Кажи ми в колко от случаите тази истина е оставала скрита ? Всяка лъжа рано или късно излиза наяве. Никой не може да ме убеди в противното! Но в случаите, когато е късно - става късно за много други неща... 

[Feanor]

ами кажи ми феанор тогава ти можеш ли да си сигурен коя реалност е субективна и коя обективна... ?

Няма "субективна реалност". Има субективна интерпретация, която малко или повече отговаря на реалността. Питаш можеш ли да си сигурен - зависи. В много случаи можеш да провериш доколко твоята интерпретация е истинна. В други просто приемаш нещо на доверие и се осланяш на това. Само че разумният човек много внимателно избира на какво да се довери. Аз например не бих се доверил на тексаски малоумник с мания за величие, способен да подпали трета световна. Или пък на "духовен водач", който ме убеждава колко готино ще си прекарвам след като се взривя в някое метро.

[ludnegar]

ами разни хора, разни идеали - ама това не прави тоята реалност по-реална и по-истинска от тяхната.Не смятам че реалността за всички ни е една и съща и не опират нещата до интерпретация,ами просто в очите на различните хора реалността е различна,аз затова я наричам субективна.Ето например някой луд - реалността през неговите и през твоите очи не е една и съща, а в същото време той не интерпретира нищо защото просто си е луд,като вече лудостта сама по себе си е въпрос на интерпретация,но не и реалността на лудия...

[Feanor]

Не смятам че реалността за всички ни е една и съща и не опират нещата до интерпретация,ами просто в очите на различните хора реалността е различна,аз затова я наричам субективна.

А това в очите обикновено се нарича интерпретация. Можеш да го наричаш както си искаш, това не променя същността на нещата. Точно както субективната интерпретация на реалността не променя самата реалност... колкото и да му се иска понякога на човек.

[sadness_MASTER]

Е, аз съм си на мнение, че истината винаги е нужна. Поне за мен е така. Знам, че не винаги е лесна за приемане, но за мен е важно да устоя и да се справям. Ако трябва да живея добре като живея в заблуда, то не бих могла да кажа, че изобщо живея.
"Благородна лъжа" ? :) Кажи ми в колко от случаите тази истина е оставала скрита ? Всяка лъжа рано или късно излиза наяве. Никой не може да ме убеди в противното! Но в случаите, когато е късно - става късно за много други неща... 

Хубаво е това,че ти можеш да устоиш и да се справяш,но не всеки може.
Не ми казвай,че не знаеш какво е благородната лъжа.
Ще ти дам пример за една лъжа,която след време, разбира се, се разкрива,но тогава вече този, който я научава е готов за нея.Почина леля ми преди известно време,внучето (а и не само то) много си я обичаше. Е,известно време,то не знаеше,че баба му е починала -  "лъжеха" го,че е на почивка,полека лека му обясняваха,ден след ден,че хората понякога си отиват,че добрите хора отиват на хубаво място.Не ни изоставят,с нас са,но не ги виждаме и тем подобни.След време тя първо беше започнала да позабравя все пак баба си,а и оставаше убедена,че тя е добре и така не прие зле нещата.
Може би не е от най-точните примери, тъй като говорим за малко дете,но много добре знаем,че и възрастните или по-големите понякога също не са готови за определна истина и е по-добре да я узнаят тогава, когато са готови за това.

[EvIcHkA]

Е, аз съм си на мнение, че истината винаги е нужна. Поне за мен е така. Знам, че не винаги е лесна за приемане, но за мен е важно да устоя и да се справям. Ако трябва да живея добре като живея в заблуда, то не бих могла да кажа, че изобщо живея.
"Благородна лъжа" ? :) Кажи ми в колко от случаите тази истина е оставала скрита ? Всяка лъжа рано или късно излиза наяве. Никой не може да ме убеди в противното! Но в случаите, когато е късно - става късно за много други неща... 

Хубаво е това,че ти можеш да устоиш и да се справяш,но не всеки може.
Не ми казвай,че не знаеш какво е благородната лъжа.
Ще ти дам пример за една лъжа,която след време, разбира се, се разкрива,но тогава вече този, който я научава е готов за нея.Почина леля ми преди известно време,внучето (а и не само то) много си я обичаше. Е,известно време,то не знаеше,че баба му е починала -  "лъжеха" го,че е на почивка,полека лека му обясняваха,ден след ден,че хората понякога си отиват,че добрите хора отиват на хубаво място.Не ни изоставят,с нас са,но не ги виждаме и тем подобни.След време тя първо беше започнала да позабравя все пак баба си,а и оставаше убедена,че тя е добре и така не прие зле нещата.
Може би не е от най-точните примери, тъй като говорим за малко дете,но много добре знаем,че и възрастните или по-големите понякога също не са готови за определна истина и е по-добре да я узнаят тогава, когато са готови за това.

О, аз определено не казвам, че мога да се справям винаги. Но предпочитам да търся начин да се справям с нещо, пред това да му обръщам гръб.
Да, май примера с малкото дете не е най-подходящият. А и мисля,че подготовката за истината е едно, а това да я скриеш-съвсем друго... Пък и кой определя кога един човек е готов за истината?