Драма на сърцето
Малка сълзлива драма,
а плочата, една и съща-стара,
самотата не е песен за двама,
нищо друго не искам, само моята вярна китара...
Мелоядията-все така тъжна,
струните на душата ми отразява,
всеки тон по-печален, всяка дума все по-важна,
чувствам се нежива, непълна, нецяла...
Стоновете на сърцето ми-вечната драма,
стаята, все още тъмна и тиха, спомени навява,
а следи от сълзи по лицето ми няма,
превърнах се в пепел от огън и студена жарава...