Индия и Китай
Харапа и Мохенджо Даро. Ариите в Индия. Шан-Ин. Чжоу. Магадха. Мауря. Цин-Хан. Късни робовладелски царства в Индия и Китай
Историята на Южна и Източна Азия обхваща културите и цивилизациите на два велики народа, които имат почти 4 000 години история.
Индската цивилизация и ариите
Между 2300 и 1600 пр.н.е. в западната част на полуостров Индустан, в поречието на р. Инд и горните притоци на р. Ганг, а също и на юг от устието на р. Инд дополитическото Дохарапско общество прераснало в политическото общество, известно като Харапа - Мохенджо Даро - Лотхал, или като Индска цивилизация. Освен тези най-големи центрове на Индската цивилизация са добре проучени още градовете Чандху-Даро, Калибанган, Суркотада и Банавали. Създателите на тази цивилизация, чийто облик и телосложение са известни по великолепно направени от тях бронзови статуетки на хора, на танцьорки, на глави на мъже, антропологически не се различават от дравидската езикова група.
Археологическите открития представят проучените градове като мощни урбанизационни центрове с канализация за чиста и отточна вода, с басейни, павирани улици със заоблени ъгли на сградите на кръстовища, домове на един, два и три етажа, облицовани кладенци, храмове, дворци и крепостни съоръжения.
Обществено-политическата структура на градовете от Индската цивилизация е разделена по имуществени, социални и политически показатели. Защитената цитадела на Мохенджо Даро с дворец, чиито стени са с дължина 230 х 170 метра и останалата част на града, която заема площ от 2,5 квадратни километра, показва броя на управляващите и на техните съграждани и поданици. Наличието на дворци с цитадели обаче не е указание за непременна монархична власт, докато не бъдат намерени царски инсигнии. Например във Велика Гърция град Тарент има цитадела, известен е и Атинският акропол, също акрополът на Картаген и др. укрепления на градове-държави. В едноетажните жилища живеят най-бедните, а в тези с по два и три етажа по-имотните граждани. Според индийския учен Д. Косамби имотното състояние на тези заможни граждани е резултат от тяхната частна инициатива, при която отсъства държавен монопол върху търговията и занаятите.
През последната трета на ІІІ хил. пр.н.е. Индската цивилизация, вероятно през океанското си пристанище Лотхал и през градовете по плавателната река, е поддържала търговски контакти с Акадска Месопотамия. Намерените месопотамски печати в долината на р. Инд от това време показват несъмнени дипломатически и търговски взаимоотношения с цивилизацията по поречието на реките Тигър и Ефрат.
Не са ясни причините за упадъка на Индската цивилизация. Вероятно това са нашествията на ариите, или предполагаеми тектонични промени, които довеждат до пресъхването на реки и водоизточници в района на Седемречието (по-късно известно като Пенджаб или Петречие) и до криза в изградената обществена система. Обществено-политическата криза продължава столетия и ариите, които прекъсват търговските пътища между Изтока и Запада в региона на Каспийско море и Иран, допринасят за упадъка на съществуващата тогава международна търговия с калай и на икономиките, свързани с нея. След нашествието на ариите от териториите на Иран в Индия наследниците на великите градски цивилизации живеят в политическа и обществено-икономическа криза и не могат да окажат сериозна съпротива на нашествениците. В началото на ІІ хил. пр.н.е. първата "вълна" от нашественици се насочва към иранско-индийските области от прикаспийските области на изток и на запад към западна Месопотамия, Северното причерноморие и Анатолия.
Ариите донасят в Индия желязната технология и използваните от тях брадви, палешници и сечива им позволяват да се установят и в области, които са недостъпни за хората от бронзовата епоха, в земи във вътрешността на горски масиви, отдалечени от големите реки. Военнодемократичното им общество вече познава робството. В конфликти между родствените племенни общности на ариите пленниците са превръщани в роби - даса. Появява се и дългово робство между съплеменници. Процесът на обществено разслоение в индоарийското общество е ускорен и от наложените форми на господство над покорените местни племена, които образуват кастата на шудрите. Самите арии се разделили на три обществени групи - варни: брахмани - членове на жречески родове, кшатрии - представители на военно-аристократичните родове и вайшии - незнатни свободни хора. В рамките на варните са включени хора с различно имуществено състояние, които въпреки имотното си положение не могат да преминават в друга варна. Извън варните са париите или "тези, които не се докосват".
Постепенно нормите на родово-племенния строй са преодолени. Жречеството налага религиозно-митологичен облик в героичния епос на ариите, в поемите Махабхарата - "Великата война на потомците на Бхарата", и Рамаяна - "Сказание за подвизите на Рама". Миналото на ариите е представено не като война на вождове от две родовоплеменни общности, а като война на бхаратите от лунната династия, които управляват в столицата си Хастингапур, и на слънчевата династия на Рама от Айодхия, който е смятан за седмото въплъщение на бог Вишну.
Ранен Китай - Шан-Ин и Чжоу
В Източна Азия, в Китайско-Тибетския район, живеят народности от сино-тибетската монголоидна група. През VІ хил. пр.н.е. в китайските земи мезолитът е изживян и между V и ІІІ хил. пр.н.е. по средното течение на р. Хуанхъ възниква неолитната култура на рисувана керамика Яншао. През ІІІ хил. пр.н.е. в Китай е усвоена бронзовата технология. Това дава тласък на развитието на обществените отношения, на стопанството и на военните възможности на воюващите племенни съюзи. През ІІ хил. пр.н.е. по средното поречие на р. Хуанхъ се образуват военноплеменни съюзи, които водят непрекъснати войни помежду си. В този период според древнокитайския историк Сима Цян вождът на Ин тръгва на война срещу установилия господство над Ин род Ся.
След като отхвърля властта на Ся, на свой ред Ин от племето Шан поставят в покорство съседните си племена около 2620 г. пр.н.е. Вождовете - ванове, се обявяват за господари и носят същата титла - ван, но вече със значение на цар. Пръв от тях е Чен Тан или Чен Съзидателят, Основателят. През ХІV в. пр.н.е. при ван Пан Ген е основана нова столица на държавата - град Шан, намиращ се в района на съвременния китайски град Анян. При ван У Дин, през ХІІІ в. пр.н.е., царството достига най-голямото си могъщество и териториално разширение. Международната търговия с калай, в която се включва държавата Шан, е толкова мащабна, че името на държавата, изписвано със знака "Шан", започва да означава и "търговия", "търгувам". Китай е посредник в световната търговия с калай, необходим за бронзовата индустрия между Тайланд, Индската цивилизация, народностите от монголските степи и опосредствано с Месопотамия.
Непрекъснатите войни със западните тибетско-бирмански племена и с женфаните на югоизток осигуряват на китайците от Шан непрекъснат приток от роби, необходими първоначално за масови строителни работи и за масови жертвоприношения. Ранното робовладелско общество въвежда практиката на масово унищожение на робите след определен период, за да осигури съществуването си без значими сътресения в резултат на робски вълнения.
През ХІІ-ХІ в. пр.н.е. съюзните отношения между Шан и западните му съседи Чжоу се влошават и през 1127 или през 1028 г. пр.н.е. чжоусците, предвождани от вана си У-ван, разгромяват войските на шанския ван Шоу Син. Шан е покорен, след като срещу него се вдигат на борба и народът И от изток, а от запад - Цин. Чжоу създават обединена китайска държава, която просъществува до 249 г. пр.н.е. Владетелите на Чжоу провеждат политическо-религиозна реформа. Те въвеждат нов култ - към "Върховното божествено Небе", и се обявяват за "Синове на небето" (на китайски - Тян Дзи).
Основа за китайското стопанство е общината, обвързана чрез данъчни и повинностни задължения с държавата. Общините са организирани по системата Цзинтян, което означава "Кладенчови полета". Според тази система на осем семейства се дават девет полета и селяните заедно обработват едно за държавата. Цялото свободно население на държавата е разделено на пет социални групи: ванът и неговото семейство, чжухоу - наследствената аристокрация, дуфу - родовите старейшини, ши - главите на големите семейства, шужен - свободните неимотни хора. През VІІІ в. пр.н.е. Чжоу се разделят на Западно и Източно, след като преместват столичния център в старинната столица на Чжоу-Лоу. Постепенно в страната се обособяват около сто самостоятелни области, известни като "Множеството царства". Нарушават се постъпленията от данъците и затова системата Цинтян е заменена с всеобща данъчна система, като данъците често се събират под формата на желязо. През VІ в. пр.н.е. се появяват първите истински монети, които изместват домонетната форма, известна като раковината каури. Паричното стопанство създава възможност за развитие на стоковите отношения. Усилва се групировката на търговците и на лихварите. Това довежда до по-честите проявите на дългово робство и до увеличаването на безимотните хора. Но за развитието на стопанството и търговията е необходимо да бъдат премахнати множеството граници, за да се избегне повишаването на цените на стоките в резултат от облагането им с множество мита. Необходимостите на селското стопанство също изискват обединяване на териториите в поречието на големите китайски реки Яндзъ и Хуанхъ, за да се създаде единна отводнителна и иригационна система и за да се контролират опустошителните наводнения.
Магадха и Мауря
През VІ в. пр.н.е. в долината на р. Ганг военноплеменният съюз Магадха се превръща в държава, която поставя под свой контрол многобройните племена по долното поречие на реката до Бенгалския залив. Завоеванията на цар Бимбасара (543-491 г. пр.н.е.) биват продължени от неговите наследници, които овладяват и земите до южните склонове на Хималаите. Западна Индия по долината на р. Инд е под властта на Персия, а след завоеванията на Александър ІІІ попада под властта на Македония.
През 317 г. пр.н.е. в Магадха на власт идва раджата (царят) узурпатор Чандрагупта. Той създава нова династия Мауря със столица на държавата град Палипутра. Владетелят успява да обедини за първи път в историята на Индия огромни територии от полуостров Индустан с Пенджаб и Гандахар, разположени на територията на днешен Афганистан. На запад съюзник на Чандрагупта е македонският владетел на Сирия и наследник на Александър ІІІ Македонски - Селевк.
При внука на цар Чандрагупта - раджа Ашока (268-231 пр.н.е.), след кръвопролитна война към държавата е присъединено голямото царство Калинга на източния бряг на Индустан. В резултат от завоеванията е обединена почти цялата територия на полуострова. Политическото единство на страната осигурява стопанския й разцвет. Развитие получава селското стопанство. Създава се поливно земеделие с помощта на канали и водоподемни колела. Развиват се и занаятите - тъкачество, производството на оръжие, на метални съдове и парфюми, които се изнасят в елинистичните държави и в Индокитай за други страни. Страната има огромен бюрократичен апарат, който се превръща в данъчна и повинностна тежест за обединените в свободни общини граждани.
Брахманите и военната аристокрация се стремят да ограничат развитието на централизираната монархична власт на владетеля. Раджа Ашока се противопоставя на натиска на аристократично-жреческите кръгове, подкрепяйки широкото разпространение на политеистичния будистки култ, според който свободните хора са обявени за равни. Тази държавна политика всъщност отрича разделението на обществото на варни.
След смъртта на царя-реформатор държавата му се разпада под ударите на гръко-бактрийците, на скитите и партите, които завоюват огромни територии. През І в. пр.н.е. централноазиатското царство Кушана завладява индийския северозапад до р. Ганг.
Цин и Хан, късни китайски държави
През VІ в. пр.н.е. укрепва най-отдалеченото на запад китайско царство Цин. През ІV и ІІІ в. пр.н.е. владетелите му успяват да победят основния си съперник на изток - царството Чу, и разширяват страната си до Жълто море. Икономическа причина за успеха на Цин е почти цялостното разделяне на стопанството на частнособственически земи и работилници. Новата форма на собственост се узаконява с реформата на аристократа Шан Ян през 359 г. пр.н.е. Разрешена е и търговията с частни земи. Населението на Китай е организирано в групи от по пет до десет семейства, които плащат данъците си колективно. Тези, които не издържат, попадат в дългово робство.
При ван Ин Чжен (246-210 г. пр.н.е.), благодарение на нарасналите си финансови възможности, в резултат и от ограбване на част от собственото си население, Цин успява да обедини Китай с голямата си и вече превъоръжена с желязно оръжие армия. Владетелят разделя страната си на 36 окръга и въвежда мощен бюрократичен апарат, с който да ръководи страната си. Успехите му позволяват да се обяви за император хуанди. Политиката на централизация на страната среща ожесточена съпротива от страна на аристокрацията в отделните области. В тази политика аристократите спечелват подкрепата на идейните си съмишленици - последователите на Конфуций, които се обявяват против реформите на императора и против нарушеното право на независимост на аристократите. Цин Ши Хуанди, "първият император на Цин", както била пълната титла на Ин Чен, наказва със смърт 460 учени конфуцианци. За да осигури страната си срещу външни врагове, императорът започва строителството на крепостна стена на север, срещу "северните варвари", която по-късно става известна като Великата китайска стена.
Политиката на репресивно събиране на данъците, на политически терор и на трудови и военни повинности разорява населението на Китай, укрепва робовладението и предизвиква недоволство, което прераства във въстания. През 210 г. пр.н.е. в резултат на нервно пренапрежение императорът умира и това довежда до разширяване на въстанията на територията на цялата страна. През 207 г. пр.н.е. вождът на въстаниците, селският старейшина Лю Бан, овладява страната и сваля от властта последния представител на Цин. Той основава новата династия Хан. Въведен е нов политически апарат от деветнадесет ванове, които управляват страната. С непосилни данъци са обложени търговците и лихварите, но династията Хан не предприема никакви мерки за социална защита на свободните си граждани и затова не успява да спре процеса на обедняване.
В края на ІІ и началото на І в. пр.н.е. Китайската държава се превръща в най-силната робовладелска страна в Източна Азия. При император У Ди (140-87 пр.н.е) китайските войски достигат до Фергана на запад и до границите на Индия при Хиндукуш. На юг китайците поставят под своя зависимост земите до притоците на р. Меконг. Съпротивата, оказана от виетите на юг и от държавата Когуре на североизток, на Корейския полуостров, изтощават китайското общество. Непосилните данъци и повинности довеждат до масово разпространение на дълговото робство, независимо от това, че династията е основана от селски старейшина. В защита на свободата си хората масово се самоубиват, вместо да станат роби.
През 9 г. от н.е. регентът Ван Мин извършва държавен преврат и се опитва да направи по-поносима деспотично-репресивната власт на Хан. Държавата провежда политика на даване на заеми на нуждаещите се, но огромната част от паричните средства са задържани и присвоявани от огромния бюрократичен апарат на империята. Общественото напрежение се усилва и през 19 г. от пр.н.е. започва въстанието на Червените вежди. В сражения с въстаниците през 23 г. загива Ван Мин.
През 29 г. сражаващият се на страната на въстаниците Лю Сю - представител на династията Хан, преминава на страната на правителството и с обединени усилия неговите и правителствените войски потушават въстанието на Червените вежди. Създадена е Младата династия Хан.
Основна причина за победата над въстаниците е откликът на обществените нужди от страна на Лю Сю и правителството на реформатора Ван Мин. Те започват с обещания за реформи още в хода на въстанието, като обещали да спрат поробването и да върнат предалите се в робство въстаници. Забраняват дамгосването и убийството на роби. Робският труд отдавна не е печеливш. Откриването на водната мелница, на водоподемното колело, на ковашките мехове, на усъвършенстваните леярски пещи прави използването им по-евтино от поддръжката и охраната на робите. След победата над въстаниците държавата смекчава репресивните повинности, данъците и дълговото робство. Това й позволява през 90 г. от н.е. да разгроми войските на Кушанската империя и да я превърне в данъкоплатец.
През І и началото на ІІ в. Китай контролира част от Великия път на коприната, а по море осъществява търговски връзки с Индия и дори с римска Африка. През ІІ в. контролът върху северния път на коприната е загубен и Китай се лишава от огромна част от приходите си, които не могат да бъдат компенсирани от печалбите от търговията с коприна по южния път, през Индокитай и Индия, нито от печалбите от търговия с Япония и Корея.
С недостига на финансови средства се стига до криза в пазарното робовладелско стопанство, до рустификация и автаркия. Настъпилото обедняване довежда до вдигане на въстание, известно като въстание на Жълтите забрадки през 184 г. То е потушено след две години, но разрушава устоите на робовладелския строй, тъй като основните му удари са срещу робовладелските частни и държавни стопанства и предприятия. През 185 г. избухва въстанието на Черната планина. И след неговото потушаване последват нови бунтове и междуособици, които довеждат до разпада на Младата династия Хан. През 192 г. е убит Дун Чжо - регентът на последния китайски император, и империята се разделя на три самостоятелни държави - У, Вей и Шу. Започва епохата на Трицарствието и на постепенната феодализация на производствените и частноправовите отношения.
Късни индийски царства
След кушанските завоевания през І в. от н.е. създадената от Чандрагупта държава започва да се разпада на по-малки царства - процес, сходен с историята на Китай и с историята на Римската империя през V в. През ІІІ в. на територията на полуострова вече съществуват множество малки държавици, които водят непрекъснати войни помежду си. През ІV в. царят на Магадха - Самудрагупта (335-380 г.), и синът му Чандрагупта ІІ (380-315 г.) обединяват индийските земи между Арабско море и Бенгалския залив и от Централен Индустан до Хималаите. Успехите на новата династия на Гуптите стават възможни поради стопанския разцвет на индийското робовладелско общество през ІV-V в. Металургията, металообработката, тъкачеството, производството на керамика, превърналото се в промишлено производство на парфюми, заедно с подправките, плодовете, вината, индийското откритие - захарта, износа на памук и коприна, на цветни метали и на огромни количества роби, осигуряват на Индия огромни приходи. Вероятно голяма част от индийските роби, които са закупувани от западните и източните съседи на империята на Гуптите, формират в Кушана, Римски Египет, в Персия и Сасанидски Иран онези групи от хора, говорещи езика романи. След отмяната на поробването и на робовладелските отношения от тях произлиза многолюдната група на циганите на териториите на Африка, Азия и Европа.
Търговският баланс на Индия с Римската империя на запад, основния й търговски партньор, е в полза на държавата на Гуптите.. След упадъка на Римската империя и след засилването на южните царства Калинга, Пандя, Чола, Керала и др. Гуптите загубват търговските си контакти и възможностите за завоевания, а това нанася непоправим удар на робовладелската индийска икономика. Държавата се разпада на множество царства, в които развитието на робовладелските отношения преживява криза, а новите феодални отношения се формират бавно, преди да бъдат узаконени с нова, неробовладелска конституция или с форми на управление, които да позволяват закрепостяване на свободните граждани на държавата.
Мидия и Персия
Ранните племенни общности и държави на Иранското плато - Елам и Аван. Мидийското царство. Въстанието на персите. Персийската империя. Реформите на цар Дарий І. Външна политика на империята
Сред древните народи, които създават култури и цивилизации на Иранското плато, между Индия и Месопотамия, най-рано в историческите извори са засвидетелствани племенните общности и държави Елам и Аван. Между ХХVІІ и началото на ХХV в. пр.н.е. двете едноименни западни области на територията на Иранското плато са подложени на военно-политически натиск от военнодемократичните и държавни общности на Двуречието. След победите на царя на Киш - Енмебарагеси, над Елам, през ХХVІІ в. пр.н.е., на територията му и в съседната област Аван се създават силни държави, със собствена стопанска и политическа организация и писмена система, които действат и двадесет века по-късно, в персийската империя.
Мидите и персите са древни народи от иранското разклонение на индоевропейците. Около ХІІІ-ХІІ в. пр.н.е. те се установяват на Иранското плато след продължителен преход от Приуралието. Мидите отсядат в северната, а персите в южната му част. След около половин хилядолетие преходният период към държава завършва за мидите към 727 г. пр.н.е. по време на управлението на вожда им Дейок (727-675 г. пр.н.е.), който се обявява за цар. Младата държава носи следите на по-ранния военноплеменен съюз и поради това, освен върховния си цар, има и подчинени на властта му царе и князе, подобно на по-ранната хетска държава.
През 653 пр.н.е. Мидия е поставена в зависимост от скитите и се освобождава едва през 625 г. в резултат на победоносно въстание, предвождано от цар Киаксар. Владетелят провежда военна реформа и по подобие на асирийците създава редовна армия от три рода войски - копиеносци, лъчници и конници.
През 614 г. пр.н.е. отлично обучената и въоръжена мидийска армия нахлува в Асирия, превзема град Ашур и разорява провинцията Арапха. След две години, през 612 г. пр.н.е., обединените войски на Мидия и Нововавилонското царство превземат столицата на Асирия, гр. Ниневия, а през 605 г. пр.н.е. сломяват съпротивата на Асирия при гр. Харан въпреки помощта, оказана й от египетски войски. През 585 г. пр.н.е. Мидия води война с малоазийската държава Лидия, но сражението между армиите на двете страни завършва с паническо бягство и захвърляне на оръжията, тъй като на 18 юни има слънчево затъмнение, което всява ужас в сражаващите се миди и лиди.
Господството на мидите над южните ирански племена продължава до 553 г. пр.н.е., когато Кир (Кураш) ІІ, владетел на персите, пленява и убива Астияг, царя на мидите, и след тригодишна гражданска война поставя под своя власт населението на Иранското плато, включително и досегашния господстващ народ на Мидия. През 546 г. пр.н.е. Кураш разгромява предвожданите от лидийския цар Крез войски и овладява Мала Азия до западните й средиземноморски брегове. През 539 г. пр.н.е. персийските войски навлизат в Нововавилонските територии и чрез подкупи и военни успехи завладяват страната. През 530 г. пр.н.е. Кураш предприема поход в Централна Азия, за да подсигури от юг предстоящата си експедиция срещу северните иранци в Централна Азия. Военноплеменният съюз на масагетите, предвождан според Херодот от царица Томирис, му нанася поражение при реките с днешни названия Аму Даря и Сър Даря. Царят на огромната страна е убит и следващият владетел Камбиз се отказва да воюва на север, тъй като Персия е обхваната от въстания, насочени срещу господството й. След като покорява въстаналите Камбиз и убива брат си Бардия, за да си осигури трона, царят насочва войските си към Египет. Египтяните са разгромени след кръвопролитно сражение при град Пелусий. Огромната древна страна е подложена на разорение. Особено ожесточено се унищожават символите на египетската соларна държавна идеология, обелиските, които са чупени на парчета.
Докато Камбиз утвърждава персийското господство в долината на р. Нил, в Персия се вдига въстание, предвождано от мага Гаумата, който прилича на брата на царя - Бардия, а според М. Дандамаев, той е самият Бардия. Седеммесечното управление на Гаумата-Бардия е свързано с нова държавна и данъчна политика, в резултат на която покорените народи са освободени от данъци и военна повинност за три години. Двамата претенденти за престола очевидно се познавт добре, защото и двамата загиват при странни обстоятелства почти едновременно.
Властта в огромната държава, по решение на седемте най-знатни семейства, е дадена на Дарий І от рода на Ахеменидите. Той възстановява отменените от Бардия данъци и това предизвиква въстание, което персите успяват да потушат едва през 519 г. пр.н.е.
Дошлият на власт узурпатор се оказва способен администратор. Той провежда парична реформа, според която новата златна монета - дарик, тежаща 8, 416 грама злато, може да бъде издавана само в царски емисии. Сребърните и медните монети трябва да бъдат пускани от областните управители, сатрапите. Страната е разделена на три вида области. Персите, които не плащат данъци, са господстващата народност. Финикия и вероятно Елам имат вътрешна автономия. Останалите области - ираноезични или от други езикови групи, са покорени поданици на персите. Сатрапиите на страната, вероятно и по времето на Дарий І - 23 на брой, са с разделено управление на военни и граждански управители, за да не бъде цялата власт в ръцете на гражданския управител-сатрап. Военните началници в отделните области са лично предани на владетеля. По стара древноизточна традиция царят притежава тайна полиция и разузнаване, които са наричани "Очи и уши на царя".
В империята на персите, която обхваща земите от поречието на р. Инд до Египет в Африка и Югоизточна Тракия в Европа, са прокарани широки пътища, удобни за придвижване на войски и за пощенска и разузнавателна служба. Морските пътища на огромната страна са поддържани и охранявани от финикийски ескадри. Огромните морски комуникации на империята поощряват развитието на селското стопанство и търговията. Приходите-печалби, включително и благородните метали, завоювани като плячка по време на война, се вземат в държавната съкровищница и се изнасят от нея само с изрична заповед на царя. Това отнемане на благородните метали, от които се правят парите, обрича стопанството на застой и упадък. Изход от кризата са в състояние да осигуряват завоевателните войни, които временно съживяват стопанството с плячка, робска работна ръка и заграбени скъпоценности, тъй като не всички ценности са заделяни за държавната съкровищница.
През 514-513 г. пр.н.е. Дарий, под предлог, че иска да отмъсти за нанесеното на Кураш ІІ поражение, предприема завоевателен поход в земите на скитите, минавайки през земите на източна Тракия и р. Дунав. Войските му не постигат успех и се оттеглят на юг от р. Дунав. През 493 г. пр.н.е. скитите нахлуват на юг от реката и на юг от Стара планина и унищожават военните обекти на персите в Тракия, вероятно за да предотвратят втори поход срещу земите си. През следващата година Дарий І започнва война за завладяване на Елада, тъй като скитите са твърде силни и отдалечени от морските бази на персите, за да бъде организирана срещу тях успешна военна кампания. След неуспешните походи през 492, 490 и 480 г. пр.н.е. през 449 г. в Персеполис, столицата на великата империя, е сключен Царският, или Калиевият мир - по титлата на персийския владетел и по името на атинския дипломат, който води мирната делегация в Персия.
Неуспешната война на персите с Елада се оценява по различен начин в историческите изследвания. За редица автори това е победа на западната демокрация над ориенталския деспотизъм, а за други войната е не много значително стълкновение по далечните западни граници на огромната империя. Първата хипотеза е дискусионна, тъй като Персия продължава да влияе върху политическите взаимоотношения между гръцките държавици и да подпомага ту Атина, ту Спарта в Пелопонеската война и след 449 г. пр.н.е. А победа над източната деспотия осъществява превърналият се в източен деспот Александър ІІІ Македонски през 331 г. пр.н.е.
Асирия и Вавилония
През ХХV-ХХІV в. пр.н.е. в Северна Месопотамия, на река Тигър възниква градският център Ашур - столица на племенно обединение на живеещите тук хурити (местно население с неопределена езикова група) и източни семити. Най-ранните писмени сведения за додържавната история на Асирия са запазени в историческия извор, известен като "Асирийския царски списък". Според сведенията в този списък най-ранните вождове на асирийците живеят в шатри. Те се разделят на легендарни вождове, характерни за всяка древна традиция, на полулегендарни и на действително управляващи вождове, управители и царе. Между историческите вождове на Асирия най-ранният е известен по собствен надпис - това е вождът (на шумерски "па") Итити, от около 2350 г. пр.н.е., който съобщава, че посвещава плячката от ограбен град на храма на богинята Инана. Родово-племенното военнодемократично асирийско-хуритско обединение е в търговски и културни контакти с шумерския юг, тъй като се намира на най-удобния път от Шумер към Сирия, Ливан, Палестина и Египет на запад и към североизточните планински райони. В края на ХХІ в. пр. н.е. в района на Ашур отсядат и племенните общности на западните семити-амореи, които руският учен И. М. Дяконов причислява към родствените на евреите племена. След разпадането на централизираната деспотична система на царството на Шумер и Акад, Ашур извоюва свободата си и се превръща в демократична република със стопанство, основано на занаятите и търговията. Ашур става основен доставчик на метал и дървен материал, на животни, кожи и восък за бедната на природни богатства Южна Месопотамия. Суровините, които асирийските търговци получават от търговските си колонии в Мала Азия, им носят големи приходи и това довежда до натрупване на огромни богатства. Едновременно с това Ашур печели и от продажбата на обработен метал и вълна - оръжия, съдове, тъкани и украшения на малоазийските и централноазиатските пазари, а също и от монопола върху охраната на търговските пътища и кервани на огромни територии от Мала Азия и Източното Средиземноморие до Арабския полуостров.
През ХХ в. пр.н.е. градът се превръща в силна република с управление, което се осъществява от народното събрание, и негов говорител. В добилия независимост Ашур народът е обявен за цар, но по-късно, постепенно асирийските аристократи и жреци му отнемат върховната власт. На свой ред народното събрание на Ашур чрез временни съюзи и със съвета на старейшините не позволяват на асирийските вождове да осъществят претенциите си за действителна и дори условна власт на монарси. Градът-република се ръководи от граждански управител, наричан ишшиак.
В 1813 г. пр.н.е. град Ашур, или Асирия, сключва съюз с вожда на аморейското племе на ханите Шамшиадад І за създаване на конфедерална държава. По силата на договора Шамшиадад се назовава с републиканската си титла на територията на Ашур и с титлата цар на територията на собственото си племе, както и на териториите на завоюваните страни. Съюзът между републиката и монархията се оказва удобен и обединената държава успява да завоюва териториите в Северна Месопотамия и прилежащите райони от Иранските планини до град Катна в Северна Сирия. В създадената огромна конфедерална държава-империя е въведена вавилонската система на писменост, която е писменост, развита на основата на акадския език.
Старовавилонското царство
През 1894 г. пр.н.е. по време на аморейския вожд Сумуабум в областта с център Вавилон (от акадско-вавилонски - Баб или Врата на бога) военнодемократичният аморейски съюз става държава, а изборният военачалник - цар. До времето на шестия по ред управител на държавата Хамурапи (1792-1750 г. пр.н.е.) Вавилон се превръща в културен център на Месопотамия. Хамурапи започва да провежда политика на обединяване на цялото Двуречие в една държава. След смъртта на царя на асирийско-ханейската конфедерация Шамшиадад през 1782 г. пр.н.е. съюзниците на Ашур, ханите, се оттеглят от участие в държавния съюз и се връщат в Ханаан - в западната си полупустинна родина, а ослабената Асирия попада в зависимост от Вавилон, но запазва самостоятелността си.
Цар Хамурапи организира пряко зависимите от властта му земи на по-голямата част от Двуречието чрез всеобхватна административна реформа. Цялата страна е разделена на области, които са управлявани от негови чиновници. Един от тях отговаря за войската, друг за обществените дела, трети за обработката на земята. Под контрола на царя са поставени храмовете и гражданските общини. В големите градове са създадени общности от царски съдии, които да следят за спазването на законите. По заповед на царя се съставя Законник, в който се защитават правото на свобода на гражданите на държавата, на неприкосновеността на имуществото им, уреждат се семейно-правовите отношения и се защитава правото на робовладелците да имат и да запазват робите си. Според законите на цар Хамурапи структурата на Старовавилонското общество е изградена от свободни хора - "синове на града" (на акадски - мар алим), известни като авилум, свободни безимотни хора, подпомагани от държавата - мушкенум, и роби - вардум (уардум). Свободните граждани и данъкоплатци осигуряват на страната войници - редум.
Така организираната държава, която обхваща пряко подчинени на царя и зависими земи с автономно управление, е първата държава, организирана изцяло без съобразяване с правото на самостоятелност на общините. Единствено в конфедерираните и полуавтономни области законите на вавилонския цар не са прилагани задължително, а по преценка на местните правителства.
При наследника на Хамурапи Самсуилуна (1750-1712) държавната власт постепенно отслабва. Причината за това са противоречията между централизирания и наложения от държавата ред на подчинение и все още силните демократични родовоплеменни принципи, както на амореите в страната, така и на притеклите им се на помощ сънародници, съседи на Вавилон. Войната срещу военнодемократичните съседи на Вавилон през 1722 г. пр.н.е. е неуспешна за войските на Самсуилина.
Амореите сутии отстояват независимостта си и преминават в настъпление, което завършва със завладяването на град Исин, където те основават свое княжество. Едновременно с амореите от изток срещу Вавилон настъпват еламитите, на юг халдейските племена създават свое царство в приморските райони на вавилонската държава. На север, след първоначалните поражения от войските на Вавилон, укрепват военноплеменните съюзи на каситите. Наследниците на Самсуилуна Абиешу и Амидитана водят успешни военни действия срещу усилилите се касити и предотвратяват обединението на силите им с войските на Халдея. Но военните действия срещу съседите на Вавилон на изток, север и юг изтощават силите на държавата. В резултат от военните загуби и жертви много семейства изпадат в стопанска безизходица и дългове. Зачестяват случаите на дългово робство. Цар Амицадука (1646-1626) се опитва да коригира обществения и стопанския живот с царски укази, а не с възстановяване на конституционните норми, според законодателството на Хамурапи. Това е свидетелство за процеси, които не могат да бъдат променени. Шумерските градове по долното течение на река Ефрат вдигат въстание срещу централизираната държавна власт и данъчната система, която действа силово. От планините на север от Двуречието на територията на страната нахлуват племената на каситите, които създават държава в земите около горното течение на река Тигър.
Старовавилонското царство няма сили да се противопостави на родовоплеменните и на демократичните племена и движения и преминава в отбрана. Новата идеологическа представа, която вавилоняните налагат, обявявайки племенния си бог Мардук за наследник на старите месопотамски богове, не успява да убеди населението на страната в законността на налаганите със сила промени.
Опитите на вавилонските царе с укази да предотвратят нарушенията на създаденото от Хамурапи законодателство не са успешни. Действащите в страната закони не са спазвани, задлъжнелите към кредиторите си граждани биват продавани в робство. Поробването на множество хора отслабва възможностите на държавата да свиква големи армии и от това се възползват нейните съседи. Приморските халдейски племена, обединени в силна държава, завладяват Лагаш и Ур. През 1595 г. пр.н.е. войските на малоазийския хетски цар Мурсилис І в съюз с каситите с изненадващ поход превземат и разрушават Вавилон. На територията на могъщата някога държава се установяват каситски племена, които създават своето царство.
Световната асирийска империя
През ХVІ в. пр.н.е. на североизток от Асирия е създадена държавата Митани от индоевропейски арийски племена, които са родствени на древните иранци и индийци и на днешните индийци, германци, българи или италианци, а другата част от нейното население е съставена от хуритски племена, далечни предшественици на днешните грузинци, абхази и арменци. Те притежават силна военна организация, съставена от пехота и военни отряди от впрегнати в коне колесници, които не са познати на повечето древноизточни народи по това време. Това позволява на митанийските войски да разгромят войските на Асирия и да я превърнат в свой васал. Митани става най-силната предноазиатска държава през последните десетилетия на ХVІ в. пр.н.е. В края на ХVІ и началото на ХV в. пр.н.е. Митани претърпява унищожителни нашествия от войските на египетските царе Тутмос ІІІ и Аменхотеп ІІ и губи военно-политическото си могъщество. От това се възползват асирийците, които отхвърлят зависимостта си от Митани и започват да организират държавата си като военно-аристократична сила. Затова те се отказват от държавното устройство, основано на силно развити занаяти и търговска дейност. Независимо от военизирането на обществото Асирия или Ашур остава държава с републиканско устройство, но с наследствени републикански управители, които носят титлата ишшиак.
През 1365 г. пр.н.е. ишшиакът на Асирия - Ашурубалит, като се възползва от отслабването на Митани след походите на египетските царе през ХVІ и ХV в. пр.н.е. и от нарасналите сили на страната си, завоюва част от земите на арийско-хуритската държава. При управлението на втория син на Ашурубалит, Арикдинили (1319-1308 г. пр.н.е.), владетелят вече се титулува цар и Асирия се превръща в монархия.
В борбата с Митани и силното Хетско царство асирийците успяват да овладеят през ХІІІ в. пр.н.е. и митанийските територии, както и част от хетските владения на територията на съвременна Сирия. Асирия се превръща в могъща държава, но през ХІ в. пр.н.е. е подложена на нашествие от семитските племена на арамеите и губи силата, влиянието и равнинните си територии.
През Х-ІХ в. пр.н.е. асирийците превъоръжават армията си изцяло с желязно оръжие, вместо старото бронзово, и отново възвръщат боеспособността на военните си сили. Техните войски сломяват съпротивата на силното аморейско Дамаско княжество, но на свой ред са въвлечени в тежка отбранителна война срещу могъщата си северна съседка - държавата Урарту. Войната придобива неблагоприятен за Асирия характер и това принуждава част от военните кръгове на страната да организират военен преврат. В резултат от това за цар е провъзгласен Тиглатпаласар ІІІ (745-727 г. пр.н.е.). Царят провежда административна реформа, като разделя дотогавашните големи области на по-малки и лесно управляеми и като увеличава броя на леката си пехота, която формира от бедни и безимотни хора, на които освен военната служба осигурява и земя, за да издържат семействата си. В резултат от реформите Асирия се превръща в могъща военна държава с армия, която достига 120 000 войници, организирани в различни радове войски-пехота, снабдявани с мехове за дишане, както и десантни части. По това време са създадени и първите отряди от конни стрелци. Великолепно обучената и въоръжена армия дава възможност на асирийската държава да започне агресивна завоевателна политика. При Саргон ІІ (721-705 г. пр.н.е.) е покорен Израил, а столицата му Самария разрушена, успешна е и военната кампания срещу Урарту. Усилването на светската власт на царя и обкръжението му настройва противниците на силната централна власт срещу победоносните царе. Синът на загиналия в битката срещу кимерийците Саргон ІІ, Синахериб, който разрушава противопоставящия му се Вавилон и принуждава Юдея да му плаща данък, е убит от жреческо-аристократичните кръгове, защитници на автономията на градовете и на собствените си привилегии.
По време на царуването на Асархадон (680-669 г. пр.н.е.) Асирия овладява финикийския град Сидон на Средиземно море и завоюва Египет. Огромната асирийска държава управлява със сила и държавен терор завладените страни и се превръща в империя на два континента и голям средиземноморски остров. Провежданата терористична политика в окупираните територии и огромните загуби на хора, нанесени на съседните народи, обединяват и вътрешните и външните противници на страната. През 626 г. пр.н.е. с подкрепата на приморските племена въстава Вавилон, който привлича към себе си източните земи на империята. През 625 г. пр.н.е. под ръководството на вожда Увахшатра (гр. Киаксар) мидийските племена се обединяват в могъща държава. Мидия и Вавилонското царство, което историците наричат Нововавилонско, започват войни срещу Асирия. Те завършват с ликвидирането й през 605 г. пр.н.е. На нейната територия се установяват войските и управлението на новите големи и силни държави на Древния изток - Мидия и Нововавилонското царство.
Извори
Летопис на асирийския цар Ашурнацирпал
На Ниниб, могъщия, силния, възвишения, предводителя на боговете, доблестния, мощния, съвършения, който няма равен в яростната битка.
На сина от най-високо потекло, на разгромителя на стоящите един срещу друг, на първородния, на Нудирммуд, на героя на игигите, могъщия, малик (княз) на боговете, на потомъка на Е Кур, който повелява на гръмотевиците.
На небето и земята, който отваря дълбочините, който нарязва широко земята. На бога, без когото решенията на небето и земята не са безспорни.
На разрушителя, на силния, чиято уста не е празна за заповеди, на вожда на четирите страни (на света), на даващия скиптъра и решенията в целия град, управителя, буреносния
думата върху устните на когото не се изменя, на могъщия, на великия, на управителя на боговете, на възвишения Утгаллу, господар на господарите, чиято ръка държи във властта си края на небето
и земята, цар на битката, силният, който покори противниците, тържествуващият победител, съвършеният, господарят на дълбочините и океаните.
На ужасния, на безмилостния, нападението на когото е като потоп, който победи страната на враговете, който повали злото, пълен със сила бог, чийто съвет не е недействителен.
О, светило на небето и земята, ти, който даваш светлина в дълбочината на пропастите, ти, който до край унищожи злото, ти, който донесе подчинение на непокорните, ти, който разгроми враговете, ти
чието име смирява (?) всеки бог, ти, който даваш живот, ти … бог, в когото е добре да се молят, ти, който обитаваш в града на бог Калах, велик господар, мой господар. (м - мъж, - б.м., Н.Н.) Ашурнацирпал, могъщ цар
цар на света, цар без съперник, цар на четирите страни, слънце на множеството на хората, скъп на Бел и Ниниб, любим на Ану
и Даган, любим на великите богове, покорен, който е скъп на твоето сърце, княз любимец на Бел, чието духовенство (?)
се проява добре в твоята велика божествена глава, така че ти укрепи здраво твоето царуване, доблестен герой, (ти), който вървеше с помощта на Ашур, твоят господар и сред князете
на четирите страни нямаше съперник. Удивителен пастир, който не страхува от противници. Могъщо наводнение, което няма противодействие.
Царят, който подчини тези, които не му се подчиняваха, които управляваше множествата на всички хора, силният мъж, който
стъпка своите врагове, който стъпка всички врагове под земята, който разби мощни отряди, който вървеше с помощта на великите богове, негови господари
и чиято ръка завладя всички страни, който покори всички планински страни, изпрати техния данък, който влезе
който тържествува над всички страни. Когато Ашур, господарят, който назова моето име и направи велико моето царство
повери своето безмилостно оръжие на моята господарска сила, Ашурнацирпал, възвишен княз (рубу нааду), поклонник на боговете,
могъщ владетел, който завладя всички градове и планински страни, цар на господарите (шар беле), който унищожи злото, който е коронясан
със слава, който не се страхува от противници, силният, възвишеният, безмилостият, който разгроми противниците, царя на всички князе (шар кал малки),
Господар на господарите, цар на царете,
Цар, който с помощта на Ашур и Шамаш, с помощта на боговете ходи справедливо и посече господарите, управниците и князете
като тръстика в блато, и покори всички чужди страни и храната им, които пазеше жертви за великите богове
законен княз (рабути рабу), на когото бе постоянно поверено да поддържа решенията на боговете в своята страна и работата в неговите страни и
извършването на техните жертви великите богове на небето и земята обичаха и чието духовенство в храмовете те укрепиха здраво завинаги.
Те ми представиха техните оръжия като подарък за моето господство. Славата на моите оръжия и великолепието на моето господство над царете на
Четирите страни ме направи най-голям (върховен), който се сражава с всички врагове на Ашур в горните и долните страни и достави данъците (?) и таксите (?)
Върху тях. Който завладя враговете на Ашур, синът на Тукулти - Ниниб, жрец (шангу) на Ашур, който преодоля всички противници
и установи границите на своите врагове със стълбове (гранични стълбове), внукът на Адад - Нирари, жрецът, управител на великите богове,
който донесе над онези, които не го слушаха (които не му се подчиняваха) и който завладя всичко; потомък на Ашуридан, който построи градовете,
който основа храмове. В това време света на великите богове се издигна моето царство, моето господство и моята сила.
Аз съм цар, аз съм господар, аз съм въздигнат, аз съм блестящ, аз съм силен, аз съм презнаменит, аз съм пълен със сила, аз съм доблестен.
Аз съм лъв и герой! Ашурнацирпал, могъщ цар, цар на Асирия (шар мату Ащур), който е избран от Син, любимец на Ану, любим на Адад, могъщият сред боговете.
Аз съм безмилостно оръжие на боговете, което поваля долу страните на враговете ми. Аз съм могъщ цар на битката, който поваля безполезните градове и планинските страни.
Най-забележителен във войната, цар на четирите страни, който завладя своите врагове и разгроми всички неприятели, цар на множествата на света, на всички князе,
на всеки един от тях, цар, който стъпка в краката си (долу), всеки, който не му се подчиняваше, и който завладя всички множества на хората. Тези наредби на съдбата в света на великите богове
ме издигнаха и ръкоположиха на време. Според желанието на моето сърце и на моята протегната ръка, господарката, която обичаше
моето жречество, беше добра към мен и нейното сърце я подтикваше да води война и битка. В този ден Ашурнацирпал, въздигнатия княз, поклонник на великите богове, желанието
на чието сърце достига до Бел, и чиято могъща ръка завладя всички князе, които бяха непокорни пред него.
Завладяването на неговите врагове и разбиването на [тяхната] мощ в трудните места (райони), когато Ашур, моят велик господар, който назова името ми,
и направи най-велико моето царство над царствата на четирите страни (на света), направи моето име превелико и повери своите безмилостни оръжия в моята господарска сила.
И в своя гняв ми нареди да завладея, да покоря и да управлявам с помощта на Ашур, моят господар.
Аз вървях по трудните пътеки на планините с множеството на моята войска, и там нямаше никой, който да ми противостои. В началото на моето царуване (царство).
През първата година на моето управление, когато Шамаш, съдията на света (и - на мах - и пали - а, ша илу Шамаш даиан Кибрати) ми даде своето покровителство. И аз седнах в слава (обгърнат в слава) на трона на царството, със скиптър,
Който управлява хората, който постави в моята ръка. Аз събрах моите колесници и моите множества (войски) и върху трудните пътища на стръмните планини,
Част от които не бяха подготвени (за поход), аз направих своите походи и стигнах до страната на Нумме. Либе, техният главен град и градовете на Сурра, Абуку,
Арура и Арубе, които лежат сред планините на Урини, Аруни и Етини, укрепени градове, аз ги завладях.
Тези, които живееха тук, аз избих в голямо множество, тяхната плячка, техните владения и техния добитък отведох. Войниците им избягаха и се укрепиха в стръмните планини. Планините бяха много стръмни
И аз не можах да вървя след тях. Върхът на планината се издигаше като острие на железен кинжал, и нямаше птица в небето, която да го достигне с полет. Подобно на гнездо на
ястреб в планината бяха разположени техните крепости, в които никой от царете на моите бащи не беше прониквал. За три дни
преодоляха планините. Техните силни сърца туптяха за битката (на бойците на Ашурнацирпал). Той (Ашурнацирпал) се изкачи горе със своите крака, той повали планините, той разруши техните гнезда, техните множества той
разпръсна. Двеста техни бойци аз убих с меч. Техните тежки обувки, подобни на вълна на овце аз отнесох, с тяхна
та кръв аз украсих планината като червена вълна. Останалите от тях аз унищожих в долините и стръмните места на планините. Аз разграбих техните градове.
Аз оставих пустиня. Аз разруших, аз изгорих с огън. От страна на Нумме аз слязох долу в страната Кирру. От страната Киррури
аз получих данък и (също) от страната Симеси, от страната Симера, от града Улмания, от страната Адаушп и от страните Кхаргу и Кхармаси, и коне и мулета
и добитък (едър рогат добитък) и овце, и вино, и съдове от бронз. Аз им наложих (принудих ги) със сила да работят. През това време аз останах в страната Киррури.
Великолепието на Ашур, моя господар, победи (хората от) страните Гилзани и Кхубушки, и коне и сребро,
и злато, и олово, и бронз, и съдове от бронз ми поднесоха те. От страната Киррури потеглих аз и навлязох
през прохода на Кхулун в страната Киркхи, която лежеше по-високо срещу нея. Градовете Кхату, Кхатару, Ништун и Ирбиди
и Миткия и Артания и Тела и Кхалуа, градовете на страната Кирхи, които лежат между могъщите планини Усу
и Аруа и Арарди. Хората, които живееха тук, аз ги избих в голямо множество, и тяхната плячка и тяхната собственост (владение, аз отнесох със себе си).
Закони на вавилонския цар Хамурапи
Когато великият бог, царят на анунаките и Енлил, владетелят на небесата и на земята, съдещ съдбините на страната, връчи на Мардук, първия син на Еа, енлилството над всички хора и го възвеличи между игигите, нарече Вавилон с неговото велико име, направи го най-мощен между страните на света и утвърди в него вечното царство, чиято основа е трайна също като земята и небесата, тогава аз, Хамурапи, славният, богобоязлив княз, за да се позволи да сияе справедливостта в страната, за да бъдат погубени беззаконните и злите, за да не може силният да притеснява слабия, за да изгрявам аз като Шамаш над черноглавите и да осветлявам страната, бях призован от Аму и Енлил за благоденствието на хората.
Аз, Хамурапи, пастирът, наименуван от Енлил, който натрупах богатство и изобилие и извърших всичко за Нипур, връзката между небесата и земята, славен покровител на Е Кура;
победоносният цар, възстанови Ереду, очисти обредите на Е Абазу;
покровителят (?) на четирите страни на света, който възвеличи името на Вавилон, умилостиви сърцето на Мардук, своя владетел, (през всичките) си дни ходеше при Е Сагил;
синът на царствеността, който е създаден от Син, даде изобилие на Уру, смирения богомолец, който поднася плодородие в Е Киширгал;
законният цар, послушен на Шамаш, силен, който затвърди основата на Сипар, облече със зеленина гроба на Айя, издигна храм на Е Бара, подобен на жилище в небесата;
воинът, който пощади Ларса, обнови Е Бару за своя съюзник Шамаш;
владетелят, който дава живот на Урук, даде вода на изобилието на хората му, издитна Е Ану, натрупа богатство за Ану и Ищар;
закрилникът на страната, който събра разпилените хора на Исин, увеличи изобилието на храма Е Галмах;
повелителят на царете, близнак на Забаба, който укрепи жилището на град Киш, заобиколи с блясък храма на Е Метеурсаг, затвърди великите обреди на Ищар, грижи се за храната на Хурсагкалама.
Крепост срещу враговете, онзи, чиито желания изпълни неговият приятел Ира, който укрепи град Кута, увеличи всичко за Меслам;
буйният телец, който избоде с рогата си върховете, любимец на Туту, който развесели Бурсипа, непрекъснато се грижеше за Е Зиде;
богът на царете, който познава мъдростта, разшири орната земя на Дилбат, напълни хамбарите за мощния Ураш;
владетелят, достоен за скиптъра и тиарата, с които го украси мъдрата (богиня) Мама, която установи границите на Киш (Опис?), направи разкошни чистите ястия за Нинту;
несравнимо разумният, който определи пасбището и водопоите на Лагаш и Гирсу, който държи (в ръцете си) големи жертвени дарове за Е Нину;
който залови враговете, любимец на Високата (Телитум), който изпълни оракулските предсказания за Халаб, радващ сърцето на Ищар;
светлият княз, чиято молитва познава Адад, който успокои сърцето на Адад - воина в град Бит Каркара (?), който докара в надлежен ред всичко в Е. Угалгал;
царят, който дарува живот на Адаб, покровител на храма Е Мах, владетелят на царете, непобедимият боец, оня, който подари живот на град Машкан Шабрим, напои с изобилие Е Мезлам;
мъдрият управник, оня, който постигна изпълнението на всеки замисъл, укри хората на Малгум през времето на бедствието, затвърди жилищата им в богатството, (а) навеки определи чисти жертви за Еа Дамгалнуна, които възвеличиха неговата царственост;
най-първият от царете, който покори ефратските селища със силата на Даган, неговият създател, който помилва хората на Мера и Тутул;
славният княз, който направи светло лицето на Ищар; установи чисти ястия за Ниназу, помогна (?) на хората през времето на бедата, утвърди стъпката им сред Вавилон благополучно;
пастирът на народа, чиито тела са приятни на Ищар, който въдвори Ищар сред широкоуличния Акад;
който позволи да блесне истината, води племената по прав път, върна на града Ашур милостивата му богина Ламасу;
който укроти (??) пламъка (??), царят на Ниневия, в Е Мишмиш, който позволи да блесне името на Ищар.
Аз съм славният, покорен на великите богове потомък на Суму Лайлу, могъщият наследник на Син Мубалит, вечният царствен потомък, могъщият цар, слънцето на Вавилон, който озари със светлина страната на Шумер и на Акад, царят, който доведе до послушание четирите страни на света, любимецът на Ищар.
Когато Мардук ме прати да управлявам народа и да доставям на страната благоденствие, аз вложих истината и справедливостта в устата на страната и дадох благоденствие на народа.
От днес:
(§ 1) Ако човек, като обвини под клетва човек, хвърлил върху него (подозрение в) убийство и не докаже това, обвинителят трябва да бъде убит.
(§ 2) Ако човек хвърли върху човек (подозрение в) магьосничество и не докаже това, онзи, върху когото е хвърлено подозрението, трябва да отиде към Реката и да се хвърли в Реката. Ако Реката го завладее, обвинилият го може да вземе неговата къща; ако Реката очисти този човек (от обвинението) и той остане здрав и читав, онзи, който е хвърлил върху него (подозрение в) магьосничество, трябва да бъде убит, а онзи, който се е хвърлил в Реката, получава къщата на обвинителя си.
(§ 3) Ако човек, след като се яви на съдебно дело със свидетелско показание за престъпление, не докаже казаните от него думи, то ако това е съдебно дело за живот, тоя човек следва да бъде убит.
(§ 4) Ако ли пък той се е явил с лъжливо свидетелско показание по съдебно дело за храни или сребро, той трябва да понесе наказанието, определено по такова съдебно дело.
(§ 5) Ако съдията произнесе присъдата, постанови решение, изготви документ с печат, а след това измени присъдата си, този съдия трябва да бъде изобличен в изменяване на присъдата и трябва да плати в 12-кратен размер иска, (предявен) по това съдебно дело, а също трябва да бъде свален в съвета от съдийското си кресло и никой вече не трябва да заседава със съдиите в съда.
(§ 6) Ако човек открадне имущество на бог или на двореца, той трябва да бъде убит и онзи, който взема от ръцете му откраднатото, трябва да бъде убит.
(§ 7) Ако човек купи от ръката на син на човек или от ръката на роб на човек без свидетели и договор или вземе на съхранение сребро или злато, или роб, или робиня, или вол, или овца, или магаре, или каквото и да било, тоя човек е крадец, той трябва да бъде убит.
(§ Ако човек открадне вол или овца, или магаре, или свиня, или лодка, то това ако е божие (или) ако е дворцово, той трябва да го върне в 30-кратен размер, а ако то принадлежи на мушкенум, той трябва да го върне в 10-кратен размер; ако ли пък крадецът няма с какво да го върне, той трябва да бъде убит.
(§ 9) Ако човек, на когото се е загубило нещо, намери загубената си вещ в ръцете на друг човек и онзи, в чиито ръце се намери загубената вещ, каже: "Продаде ми я продавач, аз я купих пред свидетели", а стопанинът на загубената вещ каже: "Аз ще представя свидетели, познаващи моята загубена вещ", то купувачът трябва да доведе продавача, който му е продал вещта, и свидетелите, пред които той е купил; също и стопанинът на загубената вещ трябва да представи свидетели, познаващи неговата загубена вещ. Съдиите трябва да разгледат тяхното дело, а свидетелите, пред които е дадена покупната цена, и свидетелите, познаващи загубената вещ, трябва да разкажат пред бога онова, което знаят. Ако продавачът е крадец, той трябва да бъде убит; стопанинът на загубената вещ трябва да си получи загубената вещ, купувачът трябва да вземе от къщата на продавача среброто, което е претеглил.
(§ 10) Ако купувачът не доведе продавача, който му е продал, и свидетелите, пред които е купил, а само стопанинът на загубената вещ представи свидетели, познаващи неговата загубена вещ, купувачът е крадец; той трябва да бъде убит; стопанинът на загубената вещ трябва да получи своята загубена вещ.
(§ 11) Ако стопанинът на загубената вещ не доведе свидетели, познаващи неговата загубена вещ, той е лъжец, набедява, трябва да бъде убит.
(§ 12) Ако продавачът е умрял, купувачът получава от нещата на продавача в 5-кратен размер иска (предявен) по това съдебно дело.
(§ 13) Ако свидетелите на този човек не са наблизо, съдиите му определят срок до 6-ия месец. Ако на 6-ия месец той не доведе свидетелите си, той е лъжец, трябва да понесе наказанието, (определено) по такова съдебно дело.
(§ 14) Ако човек открадне малолетен син на човек, той трябва да бъде убит.
(§ 15) Ако човек изведе вън от портата роб на двореца или робиня на двореца, или роб на мушкинум, или робиня на мушкинум, той трябва да бъде убит.
(§ 16) Ако човек укрие в къщата си избягал роб, принадлежащ на двореца или на мушкинум, и не го изведе при вика на глашатая ,тоя стопанин на къщата трябва да бъде убит.
(§ 17) Ако човек залови в степта избягал роб или робиня и го достави на господаря, господарят на роба трябва да му плати 2 сикла сребро.
(§ 1 Ако тоя роб не каже името на господаря си, той трябва да бъде доведен в двореца, сетне, като разгледат обстоятелствата на делото му, да бъде върнат на неговия господар.
(§ 19) Ако ли пък той задържи тоя роб в къщата си и сетне робът бъде намерен в негови ръце, този човек трябва да бъде убит.
(§ 20) Ако робът избяга от ръцете на онзи, който го е задържал, тоя човек трябва да се закълне в бога пред господаря на роба и да бъде освободен от отговорност.
(§ 21) Ако човек направи пробив в къща, той трябва да бъде убит и заровен пред този пробив.
(§ 22) Ако човек извърши грабеж и бъде заловен, той трябва да бъде убит.
(§ 23) Ако грабителят не бъде заловен, ограбеният трябва клетвено да покаже пред бога всичко, каквото му се е загубило, а общината и рабианумът, в чиято земя или област е станал грабежът, трябва да го обезщетят за онова, което му се е загубило.
(§ 24) Ако (при това е погубен) живот, общината и рабианумът трябва да отмерят 1 мина сребро на роднините му.
(§ 25) Ако в нечия къща избухне огън (и) човек, който е дошъл да го гаси, обърне погледа си към имуществото на стопанина и си вземе (нещо от) имуществото на стопанина на къщата, този човек трябва да бъде хвърлен в този огън.
(§ 26) Ако редум или байрум, комуто е заповядано да потегли в царските походи, не отиде или като наемен наемник го прати за свой заместник, този редум или байрум трябва да бъде убит; наетият от него получава къщата му.
(§ 27) Ако редум или байрум бъде откаран (в плен), бидейки на царска служба, и след него нивата и градината му бъдат дадени другиму, който ще носи неговата (военна) повинност, ако онзи, като се върне, стигне до своята община, трябва да му се върне нивата и градинат и той сам ще носи своята повинност.
(§ 2 Ако редум или байрум е откаран (в плен /?/), бидейки на царска служба, и неговият син може да носи повинността, трябва да му се даде нивата и той ще носи повинността на баща си.
(§ 29) Ако синът му е малолетен и не може да носи повинността на баща си, трябва да се даде една трета от нивата и градината на майка му и майка му ще го отгледа.
(§ 30) Ако редум или байрум поради своята повинност напусне нивата, градината и къщата си и се намира далеч и след него друг вземе неговата нива, градина и къща и носи неговата повинност в продължение на 3 години, то ако той се върне и поиска своята нива, градина и къща, те не трябва да му се дават и онзи, който ги е взел и е носил неговата повинност, ще трябва (да я) носи.
Хетско царство
Индоевропейците и хетите в Мала Азия. Хати и хети. Старо Хетско царство. Завещанието на Хаттусилис І и Указ на Телепину. Новохетското царство-империя Супилулиумас. Мурсилис ІІ, Муваталис, Хаттусилис ІІІ. Обществено развитие. Разпад на хетското царство
Хетите са индоевропейски народ, който има значителна роля в историята на древноизточния свят. Съществуват две основни теории за появата на хетите в Мала Азия. Според едната, на руския учен В. Иванов и на грузинския изследовател Т. Гамгрелидзе, прародината на индоевропейските народи е Предна Азия и при движението си на запад хетите отсядат в Мала Азия. Според теорията на руския учен И. Дяконов вероятната прародина на индоевропейците са Балканите, а тяхното разпространение и на изток се дължи не на миграцията на народите, а на езиците, по т.нар. вълнова теория, според която пътуват не народите, а езиците, в резултат от културни влияния. Най-вероятно хетите са част от индоевропейските народи, които се придвижват от южната част на Прародината си, Балканите, към Мала Азия. Английският изследовател Дж. Меларт прави наблюдение за сходствата между неолитните и енеолитните култури от териториите на днешните български и гръцки земи. Това са културите Слатина, Кремиковци, Старчево ІІІ, културите по долината на р. Марица и Неа Никомедия на Балканите и културите Хаджилар ІІ в Мала Азия. Наблюдавани се сходствата в имената на българската р. Марица - византийската Маритза, и малоазийската река с хетско название Марасанта, между хетските имена на градове Шапла и Каварна и днешните български селища - Шабла и Каварна, както и името Варна, засвидетелствано през VІІ в. от н.е., а също и между тракийското име Мармарития и името на хетския град Тамармара. Тези прилики свидетелстват не толкова за езикови влияния, а за придвижването на техните носители - древните народи. Най-ранното споменаване на хетите е в клинописни текстове от ХІХ-ХVІІІ в. пр.н.е. Самите те се наричат несити, по името на град Неса, вероятно център на техен военноплеменен съюз, а езика си - неситски. Съседи на хетите са хатите, неиндоевропейски народ с богата култура и традиции, чието политическо и религиозно развитие е близко до това и на късните военноплеменни съюзи, и на най-ранните държави. Хетите възприемат от хатите понятия, свързани с религията, магията, а от шумерите и асирийците - клинописа и държавно-политическите понятия, които по-късно допълват с хатски.
Хетската история се дели на история на Старото царство, от ХІХ до ХV в. пр.н.е., на история на Новото царство - от ХІV до края на ХІІ в. пр.н.е., и на история на късните хетски царства от 1200 г. пр.н.е. до VІІ-VІ в. пр.н.е. Към края на ІІІ и началото на ІІ хил. пр.н.е. част от народите на Мала Азия - хати и хети, са на границата на създаването на държавата. Градските центрове на военно-племенните съюзи постепенно се превръщат в държавни столици. Необходимо е само осъществяването на политическа революция. Историята на хетската държава започва със събитията между хетските градове Куссар и Неса.
Около 1880 г. пр.н.е. управителят на град Куссар Питханас с изненадваща нощна атака превзема град Неса и вместо да унищожи или да подложи на насилия жителите му, както това е обичайно, "се отнесъл с тях като със свои роднини". Това обединение на два градски центъра с тяхната територия води до създаването на хетската държава. Синът на Питханас, Анитас, продължава завоевателната политиката и унищожава част от градовете, противници на Неса, а останалата част признава властта му. Най-ранната хетска държава е създадена в горното поречие на река Марасанта, в Североизточна Мала Азия, и постепенно обхваща източната част на полуострова и териториите на Сирия и на Северна Месопотамия. Първите владетели на хетите носят военната титла военачалник - на шумерски лугал, и асирийската титла рубаум - господар.
