News:

"Млади поети, бъдете българи, синове на своя народ. Чувствайте и пишете по български. Черпете вдъхновение не от чуждите души, а от българската, от богатата и здрава българска душа. И разкрийте ни я, осветлете я. Засявайте в девствената и почва заедно с почитта към родното и благородните семена за любов към доброто, към истината, към човека, и тя ще ви се Отзове с благодарност."

Иван Вазов

ИГРА: Стихче по картинка

Started by tlalala, July 15, 2006, 17:33:00 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

kalista

Уж сериозна, а пък всъщност мила -
детската невинност къде се е скрила!
Момиче, не бързай към утрешният ден,
носи само той на смрад повей студен...
Promises disguise as temporary truths which end up as the world's greatest lies.

¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤

Крия сълзите си...
Не ще ме видиш да плача!
Изплаках очите си...
За теб нищо не знача.

Сама в леглото...
Прегръщам завивките,вместо теб.
Сърцето ми страда горкото...
Тъга се стиля навред...

The Branded

Виж жестокостта ми...
виж какво ми направи...
караш ме да съм брутална...
да изглеждам нереална...
ти бе един глупак...
неоценил скъпия подарък....
виж жестокостта ми....
страдай ти за любовта ми!

{dulgokoska}

Отново със нацупени уста...
Може би целувка пращат...
Или просто по-така...
С визията искат да докажат...
Предизвикателното във момиче...
Но не и в, намерила себе си, жена ...
Ах, колко още ще обичаш...
Преди порастването до това...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Zatoichi

Бре,че фина кожа,
ползваш майче "Dove",
страх ме е ръка на теб да сложа,
без да стане някой гаф.
[lol]
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

{dulgokoska}

Отново развихрил се с ласо-верига...
Бие и млати всичко поред...
Колко добродушно /и малко страхливо/...
Си вее Справедливото този... Поет!...
:p
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


The Branded

Тази коса изящна и красива,
е само за самодива,
самодива си и ти...
с красиви лъчисти очи...
нежността от теб крещи...
всеки би те молил "Такава се запази!"

edin_zabraven_mig

Дали си нежен блян, не зная ...
Но едно не мога да не призная -
че лице на ангел имаш ти
и нежни, прелестни очи,
мистериозно скрити под слънчеви очила,
но устни изящни виждат се за сметка на това
и разкриват, че заедно с невинното лице
имаш и чисто, добро сърчице!

Аз тихо, потайно, съм седнала
в скута на свойта съдба.
Ръце към нея протегнала,
чакам я, търся я с гняв,
но този гняв е мълчание,
което капка по капка тече,
но по-скоро отчаяние,
на едно малко, страхливо дете!

{dulgokoska}

В очите ти не различавам нищо...
Какво си скрила вътре в тях...
Някакво огнище /пищно?/...
С пепел от инат и страх...
Някаква умряла болка...
В кратера на светлината...
Глухо ме пронизваш, но не мога...
Да чета по формата ти на устата...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


GaLLeRy

Спряла поглед си във отчаянието.
Не плачеш, не казваш нищо, само мълчиш.
Готова да понесеш наказанието
Едвам едвам името му шептиш.

Докосваш косите си кадифени.
Отместваш ги нежно с ръка.
Щастлива?!Край на всички проблеми-
от тук нататък си сама !
No PaIn InSiDe... YoU`Re My PrOtEcTiOn

Arwen

В музиката си, вижда се, влюбена си.
С предизвикателен поглед даряваш наслада...
Пускаш парче, след парче...
изтръпваме всички от сладката ти награда...
Красива и страстна... нежна, но властна...
С музика омайваш, с красотата си изящна
мъжкия поглед възрадваш...
Как да те спася от своето "Обичам те."
Как да те за забравя?
И от нежността, нямата в очите ми,
как да те избавя?
Как да те предам на оня скитник-спомена?
Как да те отмина?
Как да умъртвя любовта, безоката...
...като нямам сили?...

{dulgokoska}

Приличаш на придворен шут...
Развеселил над сто сърца...
Който в своя тесен кът...
Прибрал се е за през нощта...
И грима си е размазал...
От спомена за смях на друг...
Който подарен е станал...
И окрал е сам теб, беден шут...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


The Branded

Виж се колко си красива,
а защо си така сама...
нима някой с теб се подигра...
излъчваш някаква прикрита тъга...
и все пак имаш своята прекрасна дъга...
даваща ти за живот сила...

{dulgokoska}

За някои в училище е скучно...
За други е снимачна площадка...
Но в името на спомена дружно...
Бих направила фотосесийка приятна...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Zatoichi

Защо ли ти си толкоз бледа,
да не би да си във притеснение,
или може би е някаква победа,
след която си в опиянение?
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.