ИГРА: Стихче по картинка

[{samotnata_krasavica}]

Приканващо на вратата тя седи,
жадува за неговите устни.
Бурна нощ двама да прекарат иска тя
и удовлетворен да бъде той на сутринта.

[Kiti_f]

Самотна,красива-тя чака любовта.
Отдавна притихнала в самота
не смее да пристъпи напред едва,
защото в сърцето е една голяма празнина!

[Jane]

Във грим, във изкуствени мигли,
в изкуствено бяла коса
си скрила сърцето си сигурно...
...и малко парченце тъга.

[¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤]

В сянка крия аз душата си.
За да не могат да ме наранят.
Скъпо ми струва да сбъдна мечтата си.
Не искам да страдам за пореден път.

[неземен]

 
Вакханка във червено,
самодива ли не знам-
ме кани мене,мене.
Дали да ида там?

Но замъка магесан
и гарвана зловещ,
навяват тъжна песен...
За смърт,тъга и леш.

[mery-jein-baby]

Нямаш лице което да погледна,
нямаш сърце което да тупти,
не си явно от тази планета,
извинявай но просто върви!
Иди си вкъщи и разказвай,
как срещнал си една жена,
усмихнала се и продължила
без капцица изгубени слова!
А ти за мен чудо ще бъдеш,
отрекло се от нацията зла,
проумей човек не струва,
ако е на тази шибана земя!

[неземен]

Нямаш лице което да погледна,
нямаш сърце което да тупти,
не си явно от тази планета,
извинявай но просто върви!
Иди си вкъщи и разказвай,
как срещнал си една жена,
усмихнала се и продължила
без капцица изгубени слова!
А ти за мен чудо ще бъдеш,
отрекло се от нацията зла,
проумей човек не струва,
ако е на тази шибана земя!

Земята ни е земен рай
но хора шибани живеят в нея
Тук всеки се е свил и трай.
Да търси своето не смее.

Тук всеки се свил,клечи,
или в кафенето дреме.
Или протестира за очи.
Борци за правда нема!

[{samotnata_krasavica}]

От реалността скрил си се,
недосегаем искаш да бъдеш,
като изоставено кутре криеш се,
но знай,че аз ще те открият...където и да отидеш!

[неземен]

 
България е земен рай
нехората царуват в нея;
до кога народа ни ще трай,
до кога уплашено ще блее.

А иде видов ден при нас,
народът наш ще се събуди.
Повярвай ми, че този час
народът готви ново чудо...

[Jane]

Пак ли лика, който няма лик...
Пак ли търси себе си в картинките
и думите, описани от друг,
разказващи за нищото, за липсите...

[FaLLeN_AnGeL]

На брега на морето аз пак съм сама...
Чакам те отново да ме целунеш...
Пак да усета вкуса на любовта...
Как искам силно да ме прегърнеш...

[SavageGarden]

Не си ангел,ти си злобна,
и харесваш тъмнината
от тъгата ти си болна
и отхвърляш топлината.

[Qween of the black hearts]

На света обърнала си гръб,
към бурното море ти искаш да тръгнеш сама...
но се въртиш все в един и същи кръг,
кръг на някак си бездънна самота....

Бягаш от всичко и всеки
и мислиш че така ще спасиш
онуй що криеш отвеки,
дето от него кървиш...

Ала връщане вече няма,
загърби приятели близки...
отивай в морето-на тъга бездънна е яма
отивай...но не питай "защо съм самичка"...

В твоя чест последното ми стихче

[{samotnata_krasavica}]

Заплашително в сянката седиш,
дебнеш,още една душа да уловиш,
в мрака да я завлечеш
и една от вас да я направиш.

[Jane]

А лицето ти - едно и също винаги...
зад маската, зад болката, зад шала...
Покрита в черно-бели пелерини -
самотата ти е ледена. И здрава...