ИГРА: Стихче по картинка

[tlalala]

Тя е дива като амазонка
с кожа багрена като тигрица .
Тя е дива, но и крехка
като пъргава, ефирна птица .

[¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤]

Маргаритката сега ще ми подскаже.
Отговор на въпросите ми ще даде.
Дали ме обичаш ще ми покаже.
Сърцето ми най-после ще разбере.

[{dulgokoska}]

А тя върви... върви там, към водата...
От където и' животът почна...
А тя върви... Докосва със ръката...
Влажен въздух... за душата почва...
А тя не спира... толкова е тихо...
Сякаш цялата уморено е море...
А тя не спира... да пише в стъпки стиха...
Епилогът мокър не ще изсъхне! Не!

[T]

Черно е лицето,черно е сърцето
Обвито в мрачно траурна сивота
Заклело се да обича,изгаря в жарта си додето
Не изкупи своята вечна,жестока вина
Че не спира да вярва тъй силно,неумолимо в онази безсмърта,коварна беда-любовта!

[¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤]

Тъга...Сълзи черни...
Всички ме забравиха...
Само сълзите останаха верни.
Сама всички ме оставиха...

[Nefertiti]

В съня си, образ на деня,
вървиш към мрачните води , вървиш през нощта...
Всяка вечер това сънуваш,
ала езерото не достигаш,
не можеш да му се любуваш...
А ясно е това, че сърцето ти го иска,
може би обаче, търси своя пристан,
където да потъне във забрава и покой,
където да открие човекът в теб- кой е той?

[ilusia]

Съблазън сексапил.
Поглед нежен - мил.
Желание и копнеж.
Нощен стремеж...
Коледа обича ,
във вярност никому не се врича.

[orxideia]

Прекрасна чисто светеща душа,
облечена в крехко детско тяло
кристално звънка като ангелска сълза
невинно същество насред тревата спряло
и сякаш чудодейните му малки пръсти
разтварят с нежност лист по лист цветята
а слънцето усмихва се от къдрите му гъсти
с пролетна целувка буди планите и полята.

[Nefertiti]

С поглед отправен към небесата,
с нежност и грижовност във душата,
седи една прекрасна самодива.
Самотна е под лунната светлина,
слела е във косите си цветя,
и радва се на нощта,
защото колкото и да е красива тя-
след нея идва деня!

[{dulgokoska}]

Изкушение в червено...
За Коледа подарък секси...
Да опиташ ти е позволено...
Русо гадже без комплекси...
[lol] [lol] [lol]

[MoonLight]

От мрака е погълната една нежна душа,
сякаш жестоко наказана е от греха.
Озлобление и тъга се четат е нейните очи,
пресъхнали, останали без сълзи.

(Дай нещо по-веселкоооо, Нели  [inlovee] )

[{dulgokoska}]

Зимата е бяло цвете...
С листенца от снежинки...
Понякога така студени...
Друг път пък медени тръпчинки...
Които на криле те носят...
И карат те да полетиш...
Усмивките събират... после...
В човек ги трупат... да следиш...
Как весело седи на двора...
С настроение и ярък нос...
Морков, поизмръзнал много...
Но свеж и хубав... На въпрос...
"Какво е хубаво на зимата?"...
Отговарям веднага...
Празниците с нея идват...
С веселба и чудеса...

[hixtima_89]

С мрак изпълнена е
твоята картина...
Тя прекрива се...
ала навън е зима...
Снегът кристален,
ще и освети лицето...
и за миг незнаен,
ще стопли сърцето...
   :)

[SkitnicaVmoretO]

Дали е ангел или демон
не, няма да признае.
ЩОм е силна, няма да си каже
дори когато
със черни сълзи тя ридае.

[T]

Буйни,къдрави коси
С очите си-дори леда ще разтопи
Силна и решена
Сякаш към безкрая устремена!