ИГРА: Стихче по картинка

[ProstoAz]

Кръв и сърце на две разделено-
на камери..,вени,артерии...
Кръв и сърце от болка сломено
от твоите недостижими китерии

[orxideia]

Дали си хищник или просо се предпазваш
Дали си зъл и силен единак
Прикривайки душата, зъби ни показваш
И да стоим далеч ни даваш знак

[ProstoAz]

Луната ласкаво ме гали...
В косите ми-цветя заспали
своя сладък и спокоен сън-
те знаят-аз родена съм на вън!
Свобода е името ми второ
Ще ви разкажа и за нея скоро,
но сега,искам да се налсадя
на галещата ме луна!

[orxideia]

На луната май сме двете в плен
в прикритеито на нощта сме силни
Надявам се съгласна си със мен
Господарки сме, а другите разсилни 

[ProstoAz]

Съгласна съм с твойте думи!
Нощта и на мен завладява ума ми...
И не смяташ ли,че носи страст
това усещане за власт?
 
                                                   

[orxideia]

Няма две мнения по въпроса май
страста, желанието и може би греха
на властта са верните сестрици знай
затова е тъй омайна кралицата на нощта

А дали ти си видяла как
уж се прашат от греховен мрак
а отидат ли на светло те
бързо пламват техните криле?

[{dulgokoska}]

Красиво... думичка случайна...
Кратичка, но всичко в нея има...
Красиво... Ти и твойта тайна...
Пеперудени цветя в косите имаш...
Красиво... Луната пак е твоя...
И всичко отразява се у тебе...
Красиво... Това е думичката "моя"...
Прилягаща на Феята ми - Цвете!

[Zatoichi]

От устните ти тъй жадувани
отлепя се целувка с топъл дъх
и превръщат се мечтите ми сънувани
в реалност покрита с пеперуден мъх... 

[{dulgokoska}]

Прилепите - твои братя...
Будят те с писък в нощта...
Изглеждаш ми друг... с какво те опарих...
Та някак различно ме гледаш сега...
С тези очи... до болка познати...
Невиждани, но и толкова чисти...
С тази изкуствена блясък-позлата...
Различен си, зная, сред писъци бистри...

[edin_zabraven_mig]

Щом изгрее на небето звезда-вечерница
твойте очи за живот се отварят
и усещам, че гледа ме тъжна зеница
и виждам сълзите в очите да парят.
Ала сълзите в цветя се превръщат
и капят като нежна есенна роса
и в странна еуфория те те обгръщат,
сякаш си във приказка за любовта.

[¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤]

Угасна живота в нея,
излетя нейната душа,
уби я злата фея,
своя вечен сън заспа...
Но с целувка и принц дори
да я събуди не ще може,
затвори завинаги очи...
Защо стори това,Боже...?

[SkitnicaVmoretO]

Защо кърви това сърце,
защо са тъжни очите ти,
защо се побира в тия бледи ръце,
кой го направи по-малко от дланите ?
Прибери си сърцето,
не го оставяй беззащитно
за да зарасне му е нужно време
не го оставяй... прибери го.

[{dulgokoska}]

В скута капки кръв аз виждам...
Какво си сторила... кажи?!...
Отровена изглеждаш... искам...
Да помогна... моля... не мълчи!...
Плашиш ме... скиташ се сред мисли...
До една от тях за миг поспри...
За да мога туй, което искам...
Да постигна... не, не ме хапи!...
По-добре избягай... стой далече...
И морската си хищност забрави...
Дойдох при теб последна вечер...
Да изкупя тези кървави сълзи!...

[¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤]

Едно око изпълнено с надежда...
Едно око от мъка сиво...
Едно око...Към тебе то поглежда...
Дали някога ще гледа щастливо???

[tlalala]

Кръв се стича по ръцете ... .
Някой пак ранил ти е сърцето,
някой пак потъпкал е мечтите ... .
А гримът размазал се е по лицето ... .

Но аз зная, че това сърце
ще намери своя лек
и усмивка ще краси това лице,
защото на любовта е този век !