News:

О, неразумни и юроде! Защо се срамуваш да се наречеш българин и не четеш, и не говориш на своя език?
Или българите не са имали царство и държава?

ИГРА: Стихче по картинка

Started by tlalala, July 15, 2006, 17:33:00 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

tlalala

Тя царица е в зелената гора
и не знае, Тя, какво е самота .
Цивилизацията не признава,
но в приказния свят, Тя гората съживява .
Повярвай в това, в което никой друг не вярва, както някой, някога - макар единствен, повярва в теб !

Gangsterkata

Как приятно се люлее,
остава само да запеее,
колко ми е сладка тя,
обаче ще ти кажа...не на шега,
да внимаваш че ще паднеш,
и в калта,оцапана ще ти попаднеш. :) :) :)

{dulgokoska}

Зелена.. скрита.. и тъй жилава...
Свежестта на мъки навява...
Години сякаш е презирала...
Всяка застрашаваща изява...
Нокти дълги... женственост... жестокост...
Малките неща разкриват всичко...
А до Нея седнало Джудже некротко...
Тя богиня е... на животворното огнище!
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


tlalala

Тя има нежен, чувствен поглед,
като приказен природен изглед .
Лицето й се крие зад сияние,
а погледът блести с очарование .
Пред нейното невинно личице
се вижда нежно, малко сърчице .
Повярвай в това, в което никой друг не вярва, както някой, някога - макар единствен, повярва в теб !

Gangsterkata

Гори...изгаря всички грешки,
през деня допуснати изпива,
умората...и мъките човешки,
всичко зло с красотата си попива.

Лъчите - кървави...,но нежни,
последни са за този ден,
но до край те трепкът тъй небрежни
шмугват се да излекуват всеки наранен.

edin_zabraven_mig

Душата пареща, ранена,
измамена, удавена в сълзи,
боляща, тъжна, спотаена
сред хиляди, безброй лъжи.

Сърце, останало непоклатимо,
макар наранено и разбито.
От същество безценно и любимо
било е то смачкано, убито.

Аз тихо, потайно, съм седнала
в скута на свойта съдба.
Ръце към нея протегнала,
чакам я, търся я с гняв,
но този гняв е мълчание,
което капка по капка тече,
но по-скоро отчаяние,
на едно малко, страхливо дете!

Gangsterkata

Трудно е за този аватар,
да напиша аз стих цял,
мисля че е капка закачлив,
и супена лъжичка див.
В него има клюка,мъничко - на вкус,
и Бог знае колко смях,сложен е на "слух",
Червеното и синьото се смесват в лилаво,
и ето че получи се стихче цяло.
[lol]

repi-s-lychec

С нощта косите й танцуват
и вятър гали рамене й,
очите тъжни в мрака плуват
сълзи и кръв в едно преплели.
Простите удоволствия са последно убежище за сложни натури

edin_zabraven_mig

Oчи невинни като на дете,
но също палави и злобливи.
Воалът скрива всички страхове
от изказване на слова злобливи,
Но под маската има усмивка.
Личи, че която я притежава
не е лъжкиня или страхливка,
а е момиче, родено за слава.

Аз тихо, потайно, съм седнала
в скута на свойта съдба.
Ръце към нея протегнала,
чакам я, търся я с гняв,
но този гняв е мълчание,
което капка по капка тече,
но по-скоро отчаяние,
на едно малко, страхливо дете!

Gangsterkata

Три маймунки виждам:
първата(без никой да обиждам)
е клюкарката най-висша,
уж е няма,а тайните разчиства...
Втората със синьото се фука,
и уж е глуха,а пък клюките раздухва...
Тратата се прави че не вижда,
но за лъжите на другите провижда...

slunce

Само тя сама е в нощта
Вятърът само я милва
Спомени в сърцето и нахлуват
Спомени които я изгарят...
ето я ....просто дете на нощта
дете ....дете с невинна душа.........
Дете но вече порасна
Сля се с тъмнината
Нея вече я няма....
Всичко свърши....
в онази яма...

Жестоко е сред бурени да бъдеш цвете...

tlalala

Косата й е цветна градина -
красива, нежна и дивна .
Очите, от нещо пленени,
гледат напред устрмени .
Тя е красива мечтателка,
на Света обожателка ... !
Повярвай в това, в което никой друг не вярва, както някой, някога - макар единствен, повярва в теб !

Devil`s Bride

Как обичам от тук, на земята, рая аз да наблюдавам,
безкрая тихичко да съзерцавам...
и този залез нежен как изцяло ме поглъща,
а слънцето за сбогом ме прегръща...
И небето като воал май спуска се над мен,
няма спомен от бриза студен...
и все по-влюбено гледам тази картина красива
и питам се... нима това значи да бъда истински щастлива...
  [inlovee]

tlalala

Как боли, когато гледам тази мъничка картинка ... .
Тя докосва някъде в душата ми една прашинка,
която се бои от болката описана от малкото човече .
Как искам тази болка да изчезне някъде далече
и да не наранява никога и никого повече !
Повярвай в това, в което никой друг не вярва, както някой, някога - макар единствен, повярва в теб !

kalista

Каква тъга навява тази картина,
сякаш умира деня, нощ да се роди.
И гледка е това незабравима,
в смъртта си  залеза гори...
[inlovee]
Promises disguise as temporary truths which end up as the world's greatest lies.