Готична църква осветена в полунощ,
когато светлините са на ангели в очите.
Душа-светица и зъл демон тъмнокож
за нещо спорят в мрака. Между тях блестят звездите.
Пълзи бръшлян по древен зид и с хленч сълзи
росата чиста от сълзите на небето черно.
Светкавица улучва дънер.Той гори.
Дъждът спасителен заобикаля го минорно.
Аз искам да се моля, но във мен
съсирват се на думите отворените вени.
Умира и се връща късно прероден
зародишът на моята божествена вселена.
Страхувам се, че ако силно закрещя,
анатемосана от храма свят ще ме изгонят.
Дали това там беше моята душа,
която демонът отнесе? Как да го догоня?