Бях поредната играчка,
кукла със която да ти е добре
Бе красиво,но за кратко
Имаше ме, но за нощ е най-добре?
И после всеки тръгва сам по пътя
където вятъра го гали с нежните криле,
и размива бавно онзи спомен
за онази нощ и за онези две ръце.
И всичко някак си потъва във забрава
Със времето, във времето дори
не те познавам , но ми беше хубаво
онази страст телата да гори...
И колко искам нищо да не свършва
да не е просто миг от вечността,
да те запазя може би за себе си
и да си с мен дори когато ме боли...
Но знам , че ти ще идваш и ще тръгваш
и да те спра не мога , но уви
такава е съдбата на онези дивите,
да гонят все копнежи и мечти
