News:

Регистрациите във форума отново са възможни!

Жертвен дар

Started by ^FoBoS^, July 11, 2006, 23:41:41 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

^FoBoS^

Луната в злато потопена
Душата в храма омърсена
Жрица кама в ръка държи
А аз крещя : Режи! Режи!
Острие обагрено в кръв
Ръцете - кости увити с връв
Устни в тих вопъл замръзнали
Молитви в безкрая се пръснали
Не говори,жрице! Не лъжи!
Ето сърцето! Режи! Режи!
Нека умра на този олтар
Нека ме приемеш като дар
Нека умра загледан в твойте очи
Нека Луната ме къпе в студени лъчи!

Gentiana

Очите ми са твоя опиат,
потъвай все по-дълбоко.
За топлата ти кръв чувствам глад.
За жертвоприношение
изтича срока.
Кинжала ще наточа
в мислите си от лед.
По-остър ще е от мисълта ми.
Няма да те заболи,
ще е само за миг...
После ще се слееш със любовта ми.
Тази любов,някак луда и зла,
която на камъка за жертвоприношения
доведе те в полунощна тъма.
Може би това вече няма значение...



,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

^FoBoS^

Всичко загубва значение
И се изпълва с презрение
Когато сърцето изтръгна
И любовта в него помръкна
Но не спирай точно сега
Потопи ме цял в горчива тъга
Режи! Дробовете ми изтръгни
Въздишките ми по теб прекрати
Режи! Пръстите ми отдели
Докосването ми ще те омърси
Режи!
Режи!
Режи!
Душата ми от кама не кърви
Умряла пак към теб върви
Режи!
Изсипи кръвта ми в земята
Там трябва! На теб в краката
Режи! Малко остана
Цял съм жива рана



Gentiana

Любовта не помръкна.
Тя беше освободена,
когато сърцето ти извадих,
създадох нова вселена.
Обичаше ме егоистично и дръзко,
докато биеше в гърдите.
Сега е пречистено и много червено.
Еликсирът на забравата изпит е.
Не ме докосна, няма и да ти се случи.
Само душите ни ще се прелеят една в друга,
другото е безнадежден случай.

,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

^FoBoS^

#4
Безнадеждност в нашта вселена?
От стрелите й ли си ранена?
Ела! Легни на кървавия олтар.
Нека ти предложа от твоя цяр.
Ще изтръгна сърцето, душата.
В костите ще наточа камата.
Ще режа, ще хапя, жадно ще пия.
Кървавата тъга от теб ще измия.
Родена наново красива богиня!
Ти сега си небесно чиста светиня!
Тялото изящно е твоя храм.
На никого няма да го дам!
Остави сега оковите дневни.
Ела!На себе си да бъдем верни!

Gentiana

 :)Кръвожадния ми езичник, колко си див...
Иди сега на извора всичко измий.
Тези ръце с черната ми кръв
нека станат отново бели
и нежни, както преди.
После пречистен при мен се върни.
Преродена пред тебе богиня стои.
Вярна на теб
и на себе си преди всичко
в мрака блести.

,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

^FoBoS^

За пореден път ме оставяш без думи [evala]

Gentiana

 [shame]е, чак пък без думи...
я се поразтършувай из джобчетата си за някоя забравена там  :) :p
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

EvIcHkA

 
[bravisimo] [bravisimo] [bravisimo]
:flowers: :flowers:  :flowers:

Вяра. Мечти. Надявам се. Чужда. Отлитам. Отдалечавам се. Без крила...

^FoBoS^


tonnny_bg

 :kissoflove: [plqs plqs] :flowers: :flowers: :flowers:
Понякога поставяш стени около себе си, не за да отблъснеш хората, а за да видиш на кого му пука достатъчно, за да ги разбие!

^FoBoS^