Бавно разглеждаше живота си като нь лента,когато се сети че старата приказка-когато човек умира вижда живота си като на лента,светна ярко в главата й.Видя първите си сълзи като момиченце когато падна за първи път,видя първата си усмивка с която дари едно малко цвете израсло на сами пътя,видя първата си бърна нощ запалена от мъжки страсти.Бавно кадър след кадър се сменяха спомените,отначало почти всички бяха добри и топлещи сърцето,но към края вече станаха напълно черни,сякаш живота и се сриваше пред очите парче по парче,сърце след сърце,а тя все още стоеше изправена но бездушна,предала се напълно на съдбата.Някога бе живо и весело момиче а сега бавно ставаше едно голямо Гаснещо слънце.Ето вече не остана много си помисли немога да държа клепачите си отворени,това е края когато видя нещо което я накара да се замисли дали беше се случило или е просто мираж,последните остатъци от силата и.Беше едно мъничко припламване,като че ли някои се опитваше да запали огън в леда,някои се стараеше да накара замръзналата кръв отново да кипи.Май беше казал прости дъми-Миналото е минало,защото трябва да го забравим,а бъдещето е прекалено далече да го стигнем,ако живееш в настоящето и се радваш на това което имаш Ти ще си непобедима.Мерна и се и една целувка топла ,дали беше приятелска дали пак нещо повече подсказваше?Усети порив забравен като че ли отново я зовеше някои,да този някои оше се опитваше да разпали огъня и видя че нещо наистина гори и топи леда сковал я,но това не можеше да е верно,това коеот топеше леда беше едно малко и изтрадало сърце което носеше спомени огнени и страсти неударжими,те му даваха сили да стопи леда сковал сърцето на човека за който даваше всичко.
Глас нешепваше-Стани,не се предавай,не заслужава да страдаш за това.Ти можеш да го направиш,има за какво да живееш.
