Обичах враговете си

[BLUE_ROSE]

Обичах враговете си

Обичах враговете си.
Тънки и отровни змии
около мен се плъзнаха,
за да ме случат тяхна.
Лицемерно.Арогантно.
Гнусно.
Шепнеха във празните ми мисли,
че принадлежа ...
че съм истинска.
И че чувствам.

Дявола е плът.И нокът
минал през зениците.
И кучи син - последния
предател -
успя да ме откъсне
като ябълка.
За да се разплати
с ламята.
И да ме захвърли.
Подир верността си.

Обичах връговете си.
Сега порастнах, за да се ухапя.
И по-проклета от Лукавия
на портите на Рая
блъскам.Отворете ми!
Задето имах светостта
(и глупостта)
да обичам враговете си.

[GaLLeRy]

 

[Gentiana]